10:16 | 13 май 05
1549
За Димо - последно...
По ирония на съдбата това се оказа последната ни среща. От нея трябваше да се роди друг материл за рубриката ни. По-малко от денонощие след като ни покани на патронния празник на шипченското училище, за който той бе сред организаторите, Димо вече не беше сред живите. Беше задръстил имейлите ни с прелюбопитни факти, изровени от него за 295 годишната история на местното училище.
Отиде си малко преди да навърши 45-те си години. Онзи заветен рожден ден, който много искаше да дочака. И за който кроеше смели планове.
Орисията на 44 годишният шипкалия Димо Обущаров реши друго: да го открадне от живота преди да види официалния старт на училищния сайт на местното училище. Преди да успее да качи в сайта на родната си Шипка всички онези 600 красиви фотоси, които ден преди смъртта си бе направил в Шипченския балкан.
"Искам тези фотоси да покажат на хората по света що за китно място си имаме", въодушевено сподели в късните часове на онази последна вечер Димо Обущаров. Трябваше му само седмица време. Толкова, колкото не му стигна, за да дочака прегледа при професор Александър Чирков, на който дължеше живота си в последните 3 месеца. В клиниката на професора Димо получи три файфър стентове, разширяващи кръновосните съдове на сърцето.
"Много съм благодарен на този човек, заради жеста, който направи за мен - позволи ми да плащам разрочено "новото си сърце", при това на три пъти по малка цена, разказваше Димо. Потънал беше в кахъри за недостигащите му, въпреки помощта от приятели 1500 лева, които трябваше да заплати за поставените му стентове, както и за онези 200 лева месечно, нужни му за лекарства, в продължение на година. Точно два пъти повоче от месечната му инвалидна пенсия.
Тежката му съдба го бе превърнала в половин лекар - със завидна компетеност говореше за болестите, получени след 22-ри май 1974 година. Нелепа случка от юношеските му години, която бе преобърнала съдбата му наопаки. И заради която в последните 7години прекара в инвалидна количка.
Получава я като "подарък" вследствие на побой, нанасен му от преподавателя по фотография преди 30 години. По ирония на съдбата тогава Димо мечтае да стане велик фотограф и боготвори същия този учител.
Миналото лято макар в количка, Димо се бе превърнал в талисман на археологическа експедиция "Темп". Създаде специален сайт, в който разказваше за откритията на археолога д-р Георги Китов в Долината. Страдаше за затворения Шипченски храм, а когато по Коледа го отвориха, бе сред най-щастливите на празничната владишка служба.
До последния си ден се бореше за правата на хора като него, искаше да е полезен на приятелите си и жителите на Шипка, на каузи, за които си струва човек да си отиде преди 45.
В последния си път Димо Обущаров бе изпратен от стотици приятели. И от верния си котарак Мачо, с който споделяше последните си години.
Димо си отиде от света на 10-ти май в 14 часа от инсулт.
Погребението бе на 11-ти от 15 часа.
Нямаше свое собствено семейство.
Живееше с майка си.
Деляна БОБЕВА
Отиде си малко преди да навърши 45-те си години. Онзи заветен рожден ден, който много искаше да дочака. И за който кроеше смели планове.
Орисията на 44 годишният шипкалия Димо Обущаров реши друго: да го открадне от живота преди да види официалния старт на училищния сайт на местното училище. Преди да успее да качи в сайта на родната си Шипка всички онези 600 красиви фотоси, които ден преди смъртта си бе направил в Шипченския балкан.
"Искам тези фотоси да покажат на хората по света що за китно място си имаме", въодушевено сподели в късните часове на онази последна вечер Димо Обущаров. Трябваше му само седмица време. Толкова, колкото не му стигна, за да дочака прегледа при професор Александър Чирков, на който дължеше живота си в последните 3 месеца. В клиниката на професора Димо получи три файфър стентове, разширяващи кръновосните съдове на сърцето.
"Много съм благодарен на този човек, заради жеста, който направи за мен - позволи ми да плащам разрочено "новото си сърце", при това на три пъти по малка цена, разказваше Димо. Потънал беше в кахъри за недостигащите му, въпреки помощта от приятели 1500 лева, които трябваше да заплати за поставените му стентове, както и за онези 200 лева месечно, нужни му за лекарства, в продължение на година. Точно два пъти повоче от месечната му инвалидна пенсия.
Тежката му съдба го бе превърнала в половин лекар - със завидна компетеност говореше за болестите, получени след 22-ри май 1974 година. Нелепа случка от юношеските му години, която бе преобърнала съдбата му наопаки. И заради която в последните 7години прекара в инвалидна количка.
Получава я като "подарък" вследствие на побой, нанасен му от преподавателя по фотография преди 30 години. По ирония на съдбата тогава Димо мечтае да стане велик фотограф и боготвори същия този учител.
Миналото лято макар в количка, Димо се бе превърнал в талисман на археологическа експедиция "Темп". Създаде специален сайт, в който разказваше за откритията на археолога д-р Георги Китов в Долината. Страдаше за затворения Шипченски храм, а когато по Коледа го отвориха, бе сред най-щастливите на празничната владишка служба.
До последния си ден се бореше за правата на хора като него, искаше да е полезен на приятелите си и жителите на Шипка, на каузи, за които си струва човек да си отиде преди 45.
В последния си път Димо Обущаров бе изпратен от стотици приятели. И от верния си котарак Мачо, с който споделяше последните си години.
Димо си отиде от света на 10-ти май в 14 часа от инсулт.
Погребението бе на 11-ти от 15 часа.
Нямаше свое собствено семейство.
Живееше с майка си.
Деляна БОБЕВА
