В далечната 1905-та година в Казанлък се поставя началото на залесителната дейност в България

Със сигурност малцина от любителите на природата, чийто брой за радост прогресивно расте, си дават сметка, особено онези, които предпочитат Балкана, с какъв идеализъм, с какъв къртовски труд и всеотдайност се създават старопланински гори в нашия район / и не само/. Божията ръка си е свършила работата, а на човека е отредено да пази и умножава божиите творения, защото грижейки се за природата, той помага и прави добро на себе си.

Предисторията

Годината е 1904-та. Тогавашният министър на земеделието Н.Генадиев посещава Казанлък и на място е запознат с проблемите, които създават на населението природните стихии и тяхното фатално въздействие върху обработваемите площи. Будни граждани припомнят на министъра катастрофалните пороища през 1864-та година, когато големият водосбор на Енинската река, събрал огромни количества вода, натоварена с наносни материали , които поемат бушувайки към Казанлък. Положението е извън контрол – стихията повлича имущество, добитък, залива улици, къщи, чаршии. Години наред казанлъчани не са в състояние да забравят кошмара, а и няма как, защото последващи порои, макар и с по-малка мощ им напомнят за трагедията. Със заповед N 1425/8 10. 1904г. министър Генадиев назначава за отговорник на новооткритите четири горски разсадника в Шипка, Енина , Мъглиж и Изворово лесовъда Петър Манджуков, който заедно с колегите си Димитър Стоилов и Йордан Митрев има задачата да организира производството на семена и фиданки за бъдещото залесяване.

Феликс Луи-Мари Вожели

През 1905 г. в Казанлък е открито първото Бюро по укрепване на пороищата и залесяването. За началник на Бюрото е назначен французинът Феликс Вожели, с помощници Жан Кристиян Ягершмид и Йордан Митрев. Лично министър Генадиев посреща Вожели в Пловдив и веднага заминават с файтон до Шипка. Там те са посрещнати от кмета Андрея Караджов, съветниците Христо Хаджиев и Пеню Паламудов, лесничея Йордан Митрев и идващия направо от разсадника, с ботуши, целите потънали в кал Петър Манджуков. “Млад, висок, рус, синеок господин” – така Манджуков оставя единственото писмено описание на Вожели. Още същия ден, преди да се е устроил, Вожели посещава близките склонове над Шипка, където Митрев и Манджуков с помощта на местното население през ранната пролет на 1905г. са засадили вече доставените от Саксония фиданки от бял и челен бор, ларикс, дуглазка ела, веймутов бор. По-късно Феликс Вожели посещава и открития горски разсадник край селото. Давайки висока оценка на свършеното от Митрев и Манджуков по залесителните обекти “Курника”, Лъжи душа” и “Димовец”, тримата потеглят за Казанлък. Французинът е настанен на квартира-пансион при швейцареца – учител по гимнастика Жак Фардел, в къщата на Стефан Енински в Кулинската махала, на брега на Старата река. Възрастната баба Иваница Главанакова им става готвачка и се грижи за тях / скоро съквартирант на Вожели става неговият сънародник Жан-Кристиян Ягершмид/ като истинска майка.
С много добра теоретическа подготовка и богат практически опит Вожели започва амбициозно да работи в много посоки, въпреки трудностите, в току-що освободената страна. Първите му грижи се отнасят до разширяване и устройване на горските разсадници, за осигуряване на фиданки за залесяване, проучване орографските, почвените и растително-географските условия у нас, както и причините за пороищата и определяне местата за бъдещите укрепителни съоръжения.

Резултатите

За шестте години /1905-1911г./ под ръководството на Ф.Вожели е залесена площ от 4 984 дка, изградени са каменни баражи – 2850 куб.м., каменни прагове – 540куб.м., клеонажи – 6 200 линейни метра, запазени охранителни периметри – 54 490 дка. Разширени са разсадниците с годишно производство над 1 милион фиданки. Укрепени и залесени са пороите Лясков дол, Миньов дол, Селска река, Доганещица в землището на Шипка и различни пороища в землището на Енина, Изворово и Мъглиж. В Казанлъшката околия, където Вожели лично ръководи работата, са овладени над 12 000 дка пороища. Не трябва да се подценяват и големите заслуги на другия пионер в залесяването Петър Манджуков., който исторически погледнато, е първият наш противоерозионен специалист и почти година преди идването на Вожели залесява с дъбов жълъд големия порой Курника над Шипка.
Първото организирано залесяване е в местността Димовец, южно от връх Шипка, където е създадено насаждение от дуглазка ела върху ерозирано буково месторастение при 700м надморска височина.
Днес в района на нашето Старопланиние се срещат над 645 вида висши растения и 59 ендимични видове…

Музеят на залесяването

В Шипка е създаден Музей на залесяването – една екзотична постройка, събрала в няколкото си стаи много за онова и онези, които свързаха завинаги своя живот с българската гора. Музеят е юбиляр – навършват се 45 години от създаването му. За неговата поддръжка се грижи горският стражар от Първи охранителен участък в Шипка Захари Атанасов. В музея могат да се видят множество черно-бели и цветни фотографии, включително и скиците на художника Иван Матов, показващи огромната работа на поколения лесовъди за овладяване на ерозията и залесяване голите склонове на Стара планина и Средна гора, фотоапаратът и фотографските плаки на Феликс Вожели, книгата му “Укрепяване на пороищата и залесяване”, “Кратък курс по укрепване на пороищата” от П.Демонзе и разбира се, бюстовете на двамата най-изявени лесовъди от началото на миналия век – Петър Манджуков и Феликс Вожели.
Емил Пенчев