Д-р Христо Христов, медицински управител на МБАЛ - Казанлък: Липсата на стратегия е най-големият проблем за българското здравеопазване

Д-р Христов е медицински управител на МБАЛ - Казанлък за втори тригодишен мандат. За първи път е ръководител на общинската болница през 1998 година. Поема тогава единственото здравно заведение в района с дългове от 850 хиляди лева. Миналата година ръководеното от него, вече търговското дружество МБАЛ-Казанлък, с принципал Общинският съвет излиза на нула. Непокрити остават задължения в размер на 1 милион 80 хиляди лева за 2003-та година. Годишният бюджет на ръководеното от него здравно заведение е около 5 милиона лева- приходна и разходна част.
За “неговото време” в болницата вече има диря- съграденият с общи усилия и помощ от добри хора болничен параклис, който ще бъде открит след Великден.

Д-р Христов, как се отрази реформата на здравеопазването в България и по–специално на болници от ранга на казанлъшката?
Според мен болниците не трябва да са търговски дружества. Те можеха да станат частни- като ги дадат за приватизация, а една част от тях да останат държавни. Да, има такива, без които не може. Най-голямата грешка за мен е, че управниците разделиха болниците на общински и държавни. Министърът си гледа държавните болници и не го интересуват общинските. Нашата болница е търговско дружество, но с функции на окръжна и е към министерството. И тук е парадоксът - министърът на здравеопазването си финансира държавните болници, в края на годината дори им дава и нещо отгоре, но на общинските вече не дава. Те са оставени на това, което успеят да си изработят по клинични пътеки. Допълнителни целеви субсидии за погасяване на задълженията на общинските болници вече няма. Но за другите има.
Тоест изходът за болници като казанлъшката е приватизацията, така ли?
Не. Това сигурно ще стане, но в настоящия момент и то не е изход, защото финансирането на една дейност не е 100 процента, а е 70 процента. Та кой частник би оцелял, ако има 30 процента недофинансиране за всяка една дейност. Пари има. Няма какво да се лъжем- пари в тази държава има.
...и за здравеопазване ли? Изричате еретична мисъл…
Да има. И за здравеопазване има пари. Въпросът е как те ще се разпределят. Номерът е да не се играят игри за лекарства и консумативи на много високо ниво. Там е страшна работа. Никой по върховете не мисли за хората. Никой. Това е едното от нещата. Другото е болниците да се финансират не по чувства- “мои и твои”, а по реално извършена дейност. Само тогава ще има видим ефект от реформата. Та какво направихме ние - ето, през януари разработихме с колегите антикризисна програма за оптимизиране на разходите. Министърът на здравеопазването обаче решил, че няма повече да се плаща на болниците пари преминали през Министерство на здравеопазването за всеки болен по 50 лева, понеже знаят, че има недофинансиране. До миналата година тези пари ги изплащаха, сега решили, че няма. За нас това са 5 хиляди пациенти по 50 лева - 250 хиляди лева. И какво се получава - ние, с нашата антикризисна програма икономисваме тези 250 хиляди лева, които министърът е решил да не отпуска през тази година.Всъщност по този начин погасяваме отхвърления държавен ангажимент към болницата. Въобще каквото и да направим сме в колянно-лакътно положение.
Кой е най-големият проблем на днешното българско здравеопазване?
Липсата на стратегия за неговото развитие. Ние не знаем какво ще стане след 5 -10 години в здравеопазването. Нямаме визия, не знаем. Няма даже идея за това. Та аз не знам дали догодина ще ни има като болнично заведение, но като медицински управител ми искат тригодишна програма за развитие. Що за парадокс!
Безспорно много неща се промениха в МБАЛ-Казанлък за последните четири години. Въпреки това, успяхте ли да преодолеете негативизма, наслагван с години по отношение на репутацията на болницата, спрямо останалите здравни заведения в региона?
Аз съм реалист. Критичен съм към себе си и към ставащото в болницата. Но не мога да не кажа, че болницата няма нищо общо с това, което бе преди 4-5 години. Тя коренно се промени. Ето, дойдоха американци, видяха какво правим, побратимихме се с болница “Дю Понт”, дойде и втора група - оцени ни, при това с най- малко забележки към нашата болница в цялата област. Но политиката на болницата се промени, когато тя стана търговско дружество. Та нима са виновни болните, че на този или онзи министър му е толкова умът, толкова разбира от същинските проблеми в здравеопазването и твори подобни недомислия. Болният не е виновен за това. Той не е виновен и заради глупавата ни здравна реформа. И аз реших- ще инвестирам в апаратура, в ремонти, та когато се превърнем в реално търговско дружество и започне истински да се плаща, да сме готови. И ние сме готови, но няма реален пазар на здравите услуги у нас.
Докъде стигна идеята ви за Диагностично-консултативен център към МБАЛ-Казанлък?
В момента дори дискутираме с общински съветници друга, още по-работеща идея. Отделен е въпросът, доколко тя би могла в сегашните законови рамки да се реализира. Според мен болницата може да оцелее единствено, ако сегашното ДКЦ и тя бъдат под една шапка и се превърнат в нещо като медицински холдинг. В този случай всички изследвания на пациентите ще стават в ДКЦ-то, под една шапка и ще получаваме за тях средства от клиничните пътеки, без да харчим нови от болницата. Така само от разликата в средствата, похарчени за изследвания ще сме в плюс с 250 хиляди лева на година. Тогава няма да има нужда и от приемни кабинети в болницата, това ще се прави в приемните кабинети в ДКЦ-то. Няма да се връщат болни, защото няма места. Ще се оптимизира още и медицинският персонал.
Какви са пречките това да стане?
Законови. В закона сега тези две дейности са разделени. Обмисляме вариант да се представи на Общинския съвет разработка, относно преимуществата на един такъв холдинг между двете заведения, с цел да се търси съдействие и разрешение на проблема. Икономически обединението на двете болнични структури би било по-рентабилно от сегашната ситуация.
Липсата на достатъчно средства в здравеопазването на този етап налага ли лекарите да правят компромиси с Хипократовата клетва или със съвестта си?
Не. Никой лекар няма да направи това- да върне умиращ човек, заради парите. Първо е отговорността. Вярно, понякога сме се опитвали да връщаме хората на границата- когато могат да се отложат нещата, когато случаят не е спешен.
А как се справяте с рушветчийството в болницата?
Намаляло е. Значително. Водим сериозна битка с него. Знаем и кои са колегите, които вземат . Дори наскоро имах обаждане за подобен случай. Казах на хората: добре, обадете се в полицията и закопчейте колегата. Никакъв проблем няма. Ако после се сърдят, кажете, че аз съм наредил да дойдат да го закопчеят. Яд ме е, понеже става въпрос за 4-5 колеги, които петнят името на тази болница. И аз съм обещал на тези хора, че това нещо ще го направя. Не бива да ми се сърдят. Та ние се мъчим- ремонти, апаратура купуваме, всичко, да има реноме и име тази болница. Защото в нея работят и много честни лекари, работят от сърце. Дават всичко от себе си. И в същото време няколко души да петнят името на болницата- това няма да стане. Тази година ще закопчеем някой, ако продължават така.
Какво още не знае обществеността тук за лекарите в казанлъшката болница?
Че полагат къртовски труд. Това нещо може да се разбере само, ако човек влезе в болницата. Тогава разбира какво значи денонощна грижа. Хората мъчно виждат търпението, с което ги обграждат лекарите, целият персонал. Често неразбрана остава и любовта към професията, към хората. Но има и такива, за които каквото и да направиш, те все са недоволни. Черногледи винаги се намират. По-важното е, че повечето пациенти оценяват професионализма на колегите и са благодарни за стореното от тях добро.
Деляна Бобева