Казанлъчанин, дизайнер на “Ягуар” среща учителя си Ради Милев в Лондон

По време на своето 24-часово бягане в Лондон, казанлъшкият маратонец Ради Милев е успял да се срещне с един свой ученик - Мирослав Димитров. Мирослав е един от последователите на Ради, които са бягали с него в маратони, но и негов ученик от Художествената гимназия в Казанлък.

Голямата мечта  на Миро още от ученическите му години в Казанлък е бил автомобилния дизайн, разказва Ради. След завършването на Художествената гимназия тук, Миро е приет да учи автомобилен дизайн в Англия. Предлагат му и той се записва направо във втори курс. Веднага след завършването е поканен да работи в Италия  - за“Ферари”! Освен за “Ферари”, Миро работи последователно и за други известни автомобилни компании, преди за започне работа в “Ягуар”, където  работи и днес.

За Ради Милев, Миро, неговият ученик е феномен. Ето час от интересните спомени на Ради Милев за Миро, и които маратонецът сподели за Kazanlak.com:

„В Лондон, сред зрителите в маратона бе и Миро. Гордея се с Миро. Радвам се, че уважението е взаимно. Пишем  си рядко, чуваме се още по- рядко (Миро е в Англия). Но това не пречи на близостта ни.

Преподавах техническо чертане в Художествената гимназия. Миро беше в 8-и клас, а те нямаха часове по чертане. Предложих му да го подготвя да се класира на първо място на националния кръг. Прие. Подготвих го (извън часовете). Областен кръг. Първо място. Максимален брой точки – 30. Всички останали участници събраха общо 9 точки ?! (Притежавам протоколите.)
Една учителка ме попита зная ли как се решава задачата. Отговорих – Да. Но казах, че по-добре ще й я обясни ученикът ми. Искате да кажете, че той е решел задачата?! – учудено попита учителката. Ми, … да?!

По-късно Миро се възмущаваше: - Господине, на тази учителка аз три пъти й обяснявам чертежа и тя не може да го разбере. Тя, как ще научи учениците на чертане, когато тя самата не го разбира. Обясних му, че  задачата (чертежът) е доста труден и дори много инженери биха се затруднили с решението, а 50% от инженерите дори няма да могат да решат задачата. (Миро излезе 1 час и 30 минути преди определеното време).

Миро, ти си невероятен талант и аз ти благодаря, че се съгласи да те подготвя по чертане. Но аз те готвя да бъдеш първи в България, а не в Ст.Загора. Защото ти си най-добрият. Ти си по-добър от студентите. Ти си по-добър дори от техните преподаватели.
Моментът на истината дойде.
Вече сме в София. В сградата на ВМЕИ.
Показвам на Миро чертежите по стените на коридорите.
– Господине, тук показват как не трябва да се чертае ли?
– Не. Тук показват най-добрите чертежи. Ти защо мислиш така?
– Защото всички чертежи са пълни с грешки.
– Да. Има и грешки, но другите не ги виждат. Виждаш ги само ти. Нали ти казах, че си по-добър от студентите.
Изпитвам неудобство пред присмехулните погледи на ученици, учители и преподаватели, които са около нас и пренебрежението с което те се отнасят към нас. Но аз първо вярвам в Миро и второ не мога да пречупя ентусиазмът му точно сега, минути преди началото на олимпиадата.

Олимпиадата започна.
Времето минава.
Миро го няма.
Започнах да се притеснявам.
Най-после. Ето го!
– Какво стана? Много закъсня. Да нямаше проблем? –попитах машинално.
– Господине, извинявайте, че толкова се забавих, но имаше проблем.
Сърцето ми спря за миг. Гърбът ми беше потен. Почувствах, че имам аритмия.
– Миро, какъв проблем? Нещо обърка ли?
– Не аз. Комисията имаше проблем. Бяха объркали чертежа.
– Как объркали чертежа?!? И как разбраха, че са го объркали?
– Ми, аз им казах. Видях, че не може да има тяло с такъв чертеж и им казах. Обясних
им. Но докато разберат какво са сбъркали мина доста време. Имаха 5 (пет) грешки.

Ученик в 8-ми клас на Художествена гимназия, който не е имал нито един редовен час по техническо чертане, открива 5 грешки в задачата на националния кръг на олимпиада по техническо чертане дадена от преподаватели от най-реномираното техническо учебно заведение  - ВМЕИ София…?! Нямам думи…Разбира се Миро бе класиран на първо място.
Следващата година първото място бе на Иван Симеонов. Олимпиадата отново бе във ВМЕИ София. Този път не бяха допуснали грешка в условието. Но отново имаше изненада. Моят възпитаник открил и второ решение на задачата, за което съставителите на задачите дори не подозирали, че съществува …

Изпитвах удовлетворение, защото моите ученици постигнаха най-добите резултати в 20 –годишната история на олимпиадите по техническо чертане. Моите ученици откриваха грешки на професори и доценти от ВМЕИ София. Те откриваха втори решения на задачите на олимпиадите, за които дори авторите на задачите не знаеха, но … всичко има край …
От инспектората по образование в Ст.Загора … забраниха на учениците от Художествената гимназия да се явяват на олимпиадите по техническо чертане …!?

А техният преподавател вече не работеше към просветата. Беше изпратен  на борсата. Сега той…метеше казанлъшките улици … Работеше към чистотата по временната заетост?!
Получих поредния удар под кръста, поредния, защото те бяха много.
Трябваше да се доказвам отново. Избрах бягането. И тук имах много удари под кръста. За това реших –извън България, но не против, а за България –с националното знаме в ръка…”
… Много спомени минават през главата на човек при едно 24-часово бягане ….
А спомените за Миро, те могат и са само емоционални, положителни, зареждащи ….
Миро, гордея се че те познавам!”

kazanlak.com