Христо Караджов - един от бележитите учители на Шипченското училище

Несъмнено един от бележитите учители на шипченското училище е даскал Христо Дянков Караджов / отпосле хаджи поп Христо Д.Караджов/. Този мащабен, откъдето и да го погледнеш, възрожденски деец е роден в Шипка през 1836г. Първоначално учи в Метоха при даскал Иван Чомаков, а после утолява жаждата си за повече знания в Казанлъшкото класно училище при учителите Иван Ваклидов, Филип Велиев, Иван Найденов. Любознателен и много трудолюбив, когато поради неразбирателства между чорбаджии и учители Казанлъшкото училище изпада в криза, той става чирак и осем години изкарва хляба си с тежък физически труд. Даскал Христо Караджов учителства за кратко в Шипка – от 1860г. до 1863г., но оставя ярка следа след себе си.

Той е инициаторът

за основаването на шипченското читалище “Братско дружество” в 1861г., създава библиотека към него с книги, измолени от Захари Княжески. Като учител въвежда в преподаването Обща политическа география, руски карти на петте континента , карта на Палестина от Христо Г. Данов, граматика от Йоаким Груев, числителница, учебник по Закон Божий, пеене – черковно и светско. По негово време момичетата ученички са отделени в самостоятелна стая. Пак по настояване на даскал Христо се възприема субсидиране от Църковната община /Пангаря/ на известна сума, предназначена за главния учител. След 1863г. Христо Караджов учителства в Мъглиж, а през 1865г. става учител в Казанлък, където трайно се установява. Година по-късно, пак тук, той е ръкоположен за свещеник от последния гръцки владика в Търново – Дядо Григорий.
Един от прелюбопитните епизоди от живота на вече запопилия се Христо Караджов е участието му в политическата разпра между гръкоманската и българската партии в Казанлък. Крамолата възникваа по повод уреждането на българската църковно-училищна община в града. Гръкоманите предвожда архиерейският наместник поп Гърди от Куленската махала, а на противната страна водач е поп Христо Караджов от Къренската. Богатите застават зад поп Гърди, а еснафът и бенотията зад поп Христо. Изпратеният да реши спора владика Доротей държал страната на гръкоманите и нарежда Устав, който двете групи следвало да подпишат – че се примиряват и сам им назначава трима членове на църковно-училищната община.

Поп Христо Караджов отказва да подпише

протестира бурно и демонстративно напуска събранието. Владиката проклина противниците си, а поп Христо аргосва за един месец и си заминава. Само че, поп Христо не се подчинява на аргоса и продължава да служи в църквата. Повечето казанлъшки граждани застават зад поп Христо и пращат оплакване до Патриаршията в Цариград от действията на Доротей. От там нареждат да се съберат миряните, да си посочат трима свещеници и от тях да си изберат архиерейски наместник. С огромно мнозинство е избран поп Христо Караджов, който през 1874г. е произведен в иконом. С твърдоглавието си в името на правдата поп Христо добива популярност из половина Българско. През 1876г. хасковлии го викат да им помогне да си върнат църквата “Св.Богородица”, завладяна от гърците. Поп Христо Караджов се справя след упорита борба, но не угодяв на населението да остане там свещеник, защото властта го преследва и той бяга в Цариград, където престоява до началото на Освободителната война. Завъръща се в Казанлък и помага според силите и познанията си на освободителите. Вече в свободна България 1881/ 1882г. той е назначен за училищен инспектор с широки правомощия, които му помагат да свърши още добри и полезни за народа си неща. За неговата популярност можем да съдим от факта, че в тези години той три пъти е избиран за народен представител – в две обикновени и в едно Велико народно събрание.
Да споменем за

още три благородни деяния

на този заслужил просветен и духовен деец. Христо Караджов е сред главните инициатори за построяването на Казанлъшкото педагогическо училище. В качеството си на училищен инспектор, архиерейски наместник и народен представител способства да се построят множество училища и православни храмове в Казанлъшка околия. Той е причината Румелийското правителство да отпусне хиляда жълтици авансова помощ за бедните хора в Шипка, чиито къщи са опожарени по време на войната, за да могат да си ги възстановят. Тази сума после е опростена с височайш указ на княз Фердинанд и при ходатайството на един друг, не по-малко достоен шипкалия – Александър Попсимеонов, издигнал се до висш финансов чиновник в младата българска държава.

Емил Пенчев