Звънарите на Шипченския храм

Звънарят на Храма паметник в Шипка... Те, разбира се, са двама - Иван Духтев и Дечко Гърбатулов. Но в интерес на истината трябва да признаем, че Дечко е по-често в “окото” на фото и телеобективите. Не че има някаква особена причина – просто така се случва. Е, вярно е, че Дечко Гърбатулов е по-словоохотлив – обича да го питат, още повече обича да отговаря на въпроси. Но така или иначе те един без друг не могат. И двамата са самоуки в звънарския занаят. Ваньо Духтев твърди, че се е учил от Мишата – последния жив от белоемигрантите в България след 1917-та година. “Още си спомням този някога висш царски офицер, който далеч от родината се беше превърнал в човек-сянка, сродила се и срастнала с храма. Той така си и отиде от този свят. Знаеше много, но не каза никому нищо за предишния си живот в царска Русия” разсъждава Иван. Та, вродената музикалност и любопитство отвели Духтев край храмовите камбани. Не думи, а движения, жестове, чалъми попивал той от стария звънар, а и слухът му – споменах вече – музикален. Дошло време /пък и необходимост/ да се престраши и сам да опита с въженцата. Получило се. И така – влезли двамата с Дечко в синхрон. И сега, когато чуете да звънят камбаните на храма паметник, бъдете сигурни, че и той е там, в камбанарията и умело дирижира с въженцата ангелогласната им песен. Преди време екип руски учени-изследователи на звънарната камбанна храмова система в страните, изповядващи православното християнство, в това число и България, го интервюират и включват в книгата си, отразяваща традициите в българските храмове. Интересен, но не и оптимистичен е отговорът на въпроса – ще се намерят ли заместници на Иван Духтев и Дечко Гърбатулов, защото животът си върви, и годините се трупат. А, за да се научиш на майсторлък в звънарския занаят се искат не малко време и способности, но преди всичко любов към онова, което правиш за хората. Дано!
Емил Пенчев