Де не изоставяме традицията

Не беше толкова отдавна, когато по това време на годината из казанлъшките лозя по Тюлбето, та чак до Карадере цареше жизнерадостно веселие - навред се лееше вино, виеха се пушеци от скари, на които цвърчаха умопомрачителни мезета, звучаха песни, смях, шеги… С малки изключения, сега там е тъжна пустош. И не е вярно, че хората престанаха да се грижат за лозята си, защото не им се работи. Вълната от кражби, която прогресивно вече петнайсет години расте по сила и размери, е основната причина казанлъчани да изоставят имотите си. Така погинаха безвъзвратно не само хиляди декари лозя, създавани и отглеждани с любов от поколения наши съграждани, но и десетки хиляди плодни дръвчета, които пълнеха домовете на своите стопани с пресни и вкусни плодове. И не е само проблемът в кражбите. Отчаянието на собствениците идва от тяхната безнаказаност. Ама тези, които вече години наред върлуват из лозята били гладни, бедни, нямали пари, дърва и т.н. Че кога и къде у нас и по света не е имало бедни, гладни и такива, на които не им стигат парите?! Неприкосновена ли е частната собственост по Конституция? Въпроси много, отговори няма.
Е, нека все пак в навечерието на Трифон Зарезан не си разваляме настроението. Празници е имало и ще има. А в случая думата ни е за Трифон Зарезан. Не бива, въпреки всичко да изоставяме традицията. На всичко отгоре това е празник, който по време на възникването си, е един от най-древните обредни обичаи по нашите земи. И ако в Казанлък връзката между този празник и населението е доста изтъняла, то в повечето населени места от общината не е така. Та ако ви се пие вино и ви се весели, прескочете в събота или в неделя в някое от близките селища. Със сигурност ще ви посрещнат като приятел и ще ви почерпят. Пък може и на хорото да се заловите, ако дочакате и ако все още стоите здраво на краката си. Наздраве!
Емил Пенчев