Любовта е до време, а обичта - до гроб

“Когато видиш, че му е тежко, излез от стаята и го остави да му размине. Не питай, ако реши, сам ще ти каже.” Това е рецептата за щастлив брак на 70-годишната Димка Катрафилова от Казанлък. “Дай пълна свобода на една жена, за да ти е вярна до гроб”, е научил за 50-те години брачен живот половинката на Димка - ветеранът турист Сава Катрафилов. И признава, че е щастлив, защото случил на изключителна жена. Влагата в очите на този огромен мъж, от революционно потекло, когато изрича това, преплетените ръце на двамата съпрузи, както могат да бъдат видени по казанлъшките улици те, обезсърчават и най-заклетия враг на брака.
Достолепна среща навръх Деня на влючените-14-ни февурари. Като доказателство, че любовта може да бъде и жилаво нещо. Ако е споделена.
24-ти април, четвъртък, 1954 година е съдбовна дата в живота на осиротелия на 9 години еленчанин Сава Катрафилов- правнук на загиналия редом с Христо Ботев във Врачанския балкан – поп Сава Катрафилов. Свещеникът, заклел Ботевите 200 четници, при слизането им на Козлодуйския бряг. Преди 50 години, 24 годишният току–що присаден казанлъчанин от раз прави предложение за женитба на скромната сервитьорка от село Дунавци -19 годишната Димка. “Заварката” става в стола на ДНА, където работи момичето. Савата е млад киномеханик в местния Дом на военните. Преди да дойде в Казанлък, като войник в София, научава тънкостите на киномеханиката и с апарат на гърба обикаля всички нови соцстроителни площадки в Северозападна България в началото на 50-те години на миналия век. За града на розите го навива негов началник.
 Убеди ме, че като дойда тук, ще ми намери работа, хубава жена, а

пия ли вода от Царската чешма

ще стана истински казанлъчанин, изповядва сега 74-годишният Сава Катрафилов. За който Казанлък се превръща в града на неговото щастие. На 24-ти април, живот и здраве, Савата и Димка, заедно с най- близките си пак ще вдигнат любовен тост- за 51-вата година от своята сватба. С надежда отредените им от съдбата години оттук нататък пак да са заедно и все тъй щастливи. И ако е рекъл Господ, на правнуци да се порадват. “Ще се ожениш ли за мен?”, изстрелял набързо преди половин век киномеханикът. “Да”, отсякла без да му мисли сервитьорката и първа парашутистка в Казанлък, която по това време вече имала 10-тина скока от 1000 метра.

Нищо, че и двамата

си имали други изгори, с които ходели по градските забави. Това не им пречело да си хвърлят магнетични погледи и без думи да познаят знака на съдбата. Хванал Сава Димка за ръка, по пътя към Градския народен съвет и не я пуска вече половин век. Кумували сестрата на Димка и мъжът и, които първи научили за събитието. Сватбена гощавка станала тенджера зрял боб, който нищо неподозиращата майка на младоженката сготвила за обяд. Войнишки шинел и ученическа престилка, пременили младоженците. Савата получил шинела от колеги, а Димка си била с престилката на работа. Вече 51 години не мерят живота с имането, а с онова дето е в сърцето, откровеничат щастливците. И признават, че не винаги е било по мед и масло- имали трудни моменти по пътя към “семейната власт”, но с доверие и любов я поделили. Ръка за ръка и сърце до сърце спретнали уютен пълен с любов дом, къщичка в село Шейново и вила край града. “Дъщерята събираше за дом всяка петолевка, в тетрадки”, реди с умиление таткото. Когато през 1969 година вземат жилище, от радост спят в него още първата вечер- направо на дюшеците. От годините научили, че

любовта е до време, а обичта до гроб

Въпреки, че сега разбират младите, дето не искат в брак да живеят- други са времената, всичко е на бързи обороти, признава модерната баба Димка и тайничко се надява на сватба на внук да играе.
Щастливата съдба в живота на семейство Катрафилови е със знак 13. На тази дата се ражда дъщеря им. Трийнайсет е рожденото число на Димка и числото, на което свършват дните на майката на Сава. Много повече от 13 са обаче покорените от запалените туристи- ветерани планински върхове в България. За дядо Сава балканът е 60-годишна вярна любов, за Димка- 40. Заедно изкачват през 1984 година най-големия планински първенец-връх Мусала. И сега всяка седмица могат да бъдат видени хванати за ръка, поели по някоя планинска пътека. Не ги плаши нито сняг, нито студ.
“На това дължим дух, младост и любов”, признават ветераните. Които въпреки половиния век мед и бархет в живота, Скорпион и Стрелец делят щедро делят един покрив. И още не могат един без друг.