Етнически модел на България не е нужен

Проф. Петков, кой е в цайтнот след случилото се в парламента в края на миналата седмица? Правителството, лично премиерът или държавата като цяло?
Държавата не. Институциите с малки изключения, също. България върви по европейския маршрут и нито вотовете на недоверие, нито предстоящите избори могат да я спрат. Ако има някакви закъснения, те не са фатални. В липса на време за маневриране и намаляване на варианти за изход от кризата изпада преди всичко премиерът. Тук нарочно не слагам господин Доган, защото той е в отбора, когато печели, а когато губи не желае да е в него. Затова търпеливият външно и отлагащият като маниер на поведение бивш монарх, сега премиер, трябва да намери светкавични варианти, за да се запази като титуляр на втори кабинет.
Какъв е истинският замисъл на ставащото тези дни в държавата?
Няма един център или човек, който да организира сценария. Нито кой да бута нещата натам. ДПС реагира себично и импулсивно, но преигра и може да се окаже губещо в тази игра. Промяната става под напора на обстоятелствата.
Има ли печеливш ход в тази ситуация премиерът?
Като политика, печелившият ход е изпуснат. Това беше оставката на Лидия Шулева и може би на още един-двама души от кабинета, но вече е изпуснат. Тогава може би нямаше да се стигне до освобождаването на Герджиков. А може би щеше да утихне и атаката срещу кабинета, тъй като изчезва важен дразнител за “Новото време”, а именно Шулева. Печелившият ход сега зависи и се контролира до голяма степен от опозицията.
Кой стои зад целия този сценарий? Появиха се вече твърдения, че това е дело на костовистите и комунистите?
Това е несериозно обяснение, повърхностен поглед на ситуацията. Зад тази криза от началото до края стои ДПС и неговият лидер Ахмед Доган. Кризата формално възникна спонтанно, но всъщност решението да се тръгне по тази опасна посока е взето още в края на годината, след онзи злополучен 8-ми декември, когато ДПС разбира, че приватизацията на “Булгартабак” става в тяхна финансова и политическа вреда. Политическа, защото се поставя в опасност влиянието на Движението сред тютюнопроизводителите и свързаните с него бизнессреди. Финансова, защото са лишени от комисионните, които те смятат, че им се полагат.
Защо тогава българсикят парламент става заложник на политическите интереси на отделна група и на определен кръг хора? С какво държи българските депутати Ахмед Доган?
Заложник на Ахмед Доган и на ситуацията става преди всичко БСП. На два пъти внасях искане за вот на недоверие, заради наглото пренебрежение на институциите, демонстрирано от премиера и управляващите, в това число и на Ахмед Доган.Предложението ми бе отхвърлено и БСП тръгна по линията атака на правителството заради “Булгартабак”, като по този начин свърши черната работа, вместо ДПС. БСП иска да има допълващ партньор в следващото управление. Не вижда друг такъв и прибягва към най- рискования вариант- да вземе за партньор “специалиста по балансиране”, в лицето на господин Доган. След това вече връщане няма. Цялата опозиция разбра, че има сгода да атакува управляващите месеци преди изборите. А Десницата видя в това повод да измести вниманието от собствените си проблеми към нещо, в което има динамика.
Застрашени ли са етническият, социалният и политическият мир? Разиграва се познат сценарий..
Според мен за първи път криза, предизвикана от Ахмед Доган ще има оздравителен характер за българската политика и ще доведе до сериозни негативи за ДПС и лично за неговия лидер.Вече има няколко формации, които вървят към организиране на политическо противодействие на Доган - Обединен блок на труда, Български републикански блок, Демократи за силна България, НДПС и НС-БЗНС. Заражда се национално политическо противодействие на феномена “късен Доган”, който превръща политиката в икономика, преговорите в пазарлък , взаимоотношенята в размяна на парични знаци.
Как ще приключи атаката срещу премиера Симеон Сакскобургготски и доколко успешна би била коалиция във формат НДСВ, ДПС и “Новото време”?
Само срещу много големи дивиденти “нововремци” биха се съгласили. Тези дни за първи път те усетиха сладостта да влияят политически, без да е трябвало да се спазаряват предния ден срещу сума или материална привилегия. Те виждат след 4-5 месеца възможност да играят много по-голяма политиечска роля. Шансовете след гласуваната оставка на професор Герджиков, да се стигне до резултатен вот на недоверие, са вече над 50 процента. Друг е въпросът, какво ще стане после. Премиерът има шанс да остане такъв със втори променен кабинет, направен под диктовка на други формации. Но няма време и пространството му се стеснява.
Премиерът вече заяви, че не умее да играе игри?
Зависи какво разбираме под “игри”. Той е достоен син на баща си Борис и на дядо си Фердинад. Играта ще я играе до последно. Разбира се, би му се искало да я играе като бивш монарх, с неговите правила. И под негова диктовка. Може би ще има един царствен жест на достолепие- ако не стане на неговата и не бъде посочен за титуляр на втори кабинет, да се оттегли изобщо. Това е моя хипотеза.
Кой е големият печеливш от тази криза?
Чисто политически - партиите от опозицията. С тази атака те пресичат възхода на НДСВ, който в последните седмици е видим. От своя страна правят и изходните си позиции за изборите по-добри, що се отнася до дясната опозиция.
А кой е големият губещ от ситуацията?
Премиерът Сиемон Сакскобургготски, защото после го чакат големи беди. Губи естествено и корпоративният кръг около него.
В разгара на политическата и парламентарна криза в страната, Вие участвахте в семинар, организиран от Българския републикански блок и Областното ръководство на НДПС в Стара Загора на тема “Избори 2005-та и предизвикателствата пред българския етнически модел”. Извън контекста на събитията в страната, кои са големите предизвикателства пред този етномодел?
Те са две: първото, вътрешно предизвикателство е свързано с констатацията, че такъв модел не е нужен на България. Това е категоричното мнение на всички експерти, наблюдатели и на самите граждани, на представителите на малцинствата. Този етнически модел не е потребен, понеже за 15 години не донесе очакваното подобровяне на материалното благосъстояние, на начина на живот, основните етноси - преди всичко турски и ромски. Колкото до заслугата за гражданския мир, то тя не е само на ДПС и Ахмед Доган. Това е националаната традиция на равнопоставеност и толерантност между етносите, създадена преди десетки години и запазена с малки изключения от българския народ. Външното предизвикателство пред българския етнически модел е фактът, че такива системи не се прилагат в Европа - една партия и един лидер да си присвоят правото и монопола да представляват всички малцинства. Европейските държави ценят гражданския модел на съвместно живеене на хората, при който релегиозните и културните права са гарантирани, но политическият избор и участието в управлението стават не според вяра и етнос, а според убежденията на хората. Никой не може, позовавайки се на това, че си различен от другите, да ти каже - “ти ще бъдеш член на моята партия, защото си турчин или ром и ще гласуваш за мен, защото си такъв”. Това е грубо нарушение на фундаментални човешки права! Затова на парламентарни избори 2005 и на следващите мандати, не една, а доста български партии трябва да отговорят на предизвикателството да се състезават свободно в етнически смесените райони с партии, които досега са държали монопола върху вота на малцинствата. Това може да стане и чрез промяна в закона, но задължително и чрез промяна в манталитета, в мисленето на политическите лидери. Българският репубилкански блок се стреми именно към това.
Каква е ролята на лидера на ДПС Доган за етническия модел? Дълго време той се олицетворяваше като негов символ.
Етническият модел не е и не може да бъде заслуга на една личност, била тя и Ахмед Доган. Разбира се, че той има определен принос, бидейки на върха на ДПС през изминалите 15 години. Но за този модел граждански принос имат хората, напуснали преди години принудително България, те го направиха без да забравят родината си, без да се стига до силови въоръжени сблъсъци. Принос има и самото българско общество, което последователно се застъпваше за правата на малцинствата. Принос има и онзи многоброен актив на ДПС, който основа Движението, за да установи по-късно, че под прикритието на т.н. етнически модел, са създали партия за един водач и неговия тесен кръг от етнически олигарси.Идва краят на измислицата “български етнически модел, създаден от Ахмед Доган”. След две години ние трябва да приемем европейския етнически модел, а в него са изключени етническите крепости и политическият монопол над вота на избирателите, основан на религия и расови различия. В Европа хората избират партиите си, правата си, парламентите си като граждани, а интимно изживяват своите етнокултурни ценности. Това е закрит кръг в живота на човек и никой не трябва да го ползва, особено за партийни цели.
Но и Вие декларирате намерения да ползвате представителите на малцинствата в листите на коалицията Български републикански блок? С други цели ли?
Първо, в нашите листи ще има достатъчно място за изявени мюсюлмани, за представители на другите малцинства, изповядващи различните религии. После, защо това да не са български граждани, изселници в чужбина или емигранти, които да получат възможност за престижни места в листите. Това ще е директна форма на представителство, специално за турските изселници, която ще отрече досегашния задочен вариант: ние гласуваме за Доган, защото той е един от нас. Да, ама не. Той консумира властта тук, а тези хора имат своите проблеми оттатък границата. Но те трябва да се решат тук, на българска земя, а не чрез задочен диалог на емисари. Аз съм за това. Вместо да правят своя партия на изселниците- емигранти в Турция, нашите съграждани в южната ни съседка да се активизират за политическия живот, участвайки в една от партиите и формациите, според социалния си статус и гражданско разбиране.
Можете ли да конкретизирате колко водачи от турския етнос би имало в листите на Българския Републикански Блок?
Това зависи от броя на партиите, коио ще обединим за каузата. Ако те са 3-4, водачи или подгласници с конкретен шанс ще са 6-7 души от мюсюлманското население. Но това не е най- важното. Ние сме се разбрали да не работим по метода на квотите, а на равнопоставеността.
Не се ли притеснявате, че идеята Ви за включване на изселници от Турция в листите за парламент, ще се приеме на нож от голяма част от обществото, от политиците?
А да оставим ли да се изостря непрекъснато проблемът, докато от патриотизъм, минем през шовинизъм и накрая се опрем в откровен нациоализъм. При подобен спор начинът е да се води диалог. При положение, че имаме над 300 хиляди души изселници в съседна Турция, над 500 емигранти в Европа и над 30 хиляди македонци- български граждани и десетки други българи, искащи да придобият гражданство, е, тогава не сме ли всичките братя?. Да вървим по пътя на модерните нации. Може би, България ще има своята Кондолиза Райс или Колин Пауър. Но нека това да стане по естествен начин. Не със заплахи за разваляне на етническия мир и с присвояване на правото от един човек да дирижара каква позиция да изпълняваме във властта. Ние от султан нямаме нужда. Нужно е засилване на патриотичния порив у българите, без обаче това да става на антитурска основа. Трябва да отстояваме социалните, икономическите и гражданските си права в Европа, да си пазим нацията и да я обогатяваме.
Деляна Бобева