Малко морал и още нещо...

Преди месец видна астроложка предсказа, че в страната и в нашия град “ще се поведе жестока война, в която ще участват неслучайни хора в защита на бездомните кучета, скитащи безнаказано по села и градове. И се започнаха вайкания, юридически изказвания, статии по вестници и колко “сълзи се проляха” за горките бездомни нещастници.
Многоуважаваният от мен и четен с най-голяма необходимост вестник “Седмица” в броя си от 21 януари т.г. в рубриката “Гледна точка” помести една възвишена статия със заглавие “ За кучетата, медиите, вятъра и бурите…”, от която и каменно сърце да имаш, ще се пръсне от жалост.
Е, и аз имам своето виждане и предложения. Например, защо пък не на площад “Севтополис”, на мястото на махнатата вече елха да не бъде построен с общински пари голям, модерен, удобен, светъл и топъл кучешки дворец. Да, с ‘Чужда пита, майчин помен. Защо пък там? Защото мястото е с голям обзор от близки охраняеми фирми и при нужда застрашените животни ще бъдат защитени от професионално подготвени хора. Мястото е в близост до множество ресторанти, предлагащи в изобилие дразнещи апетита вкусотии, примамка за животните. Има и други аргументи, но ще ги спестя. Ще поясня само, че за издръжката на тия любимци оплаквачките не дават и пукнат лев, а това става за сметка на нас, гражданите-данъкоплатци, които искаме нашият град да бъде по-красив.
Но как стоят нещата от другата страна – там, където са бедните наши съграждани, които често пъти се чудят от къде ще намерят за утрешния ден стотинки, за да си купят хляб, независимо от отдадените в полза на държавата техни 30-35-40 години трудов стаж. От тази страна са и тези, които не могат да ползват медицински услуги безплатно, не могат да си позволят да си купят всичките необходими за живота им лекарства и не ползват стоматологични услуги по простата причина, че нямат пари. Случаите не са единични.
Ярък светъл лъч проряза тъмния иначе хоризонт, надвиснал над града ни и над страната. Учениците от 12 г клас на СОУ “Екзарх АнтимI” проведоха акция за набирането на 36 хиляди лева, необходими за лечението на техния съученик Диан. Те ще се лишават от закуски и други нужди, но от сърце искат неговото оздравяване, искат той да е щастлив като тях и да се радва на живота. Те, които още не са завършили и средното си образование провокираха своята нравственост и морал, които ние възрастните, /една голяма част висшисти, заемащи отговорни постове/ сме позагърбили. И се вайкаме за кучета, и не ни трогва животът на хората.
Дали така мислят и господата общински съветници в нашия град, мисли ли се за хората, които отправят своя зов за помощ, за да се излекуват или молбите остават нечути?!
Поздравявам от сърце съучениците на Диан за подетата инициатива, а на самия него – скорошно оздравяване. Урокът даден ни от учениците от 12 г клас на СОУ “Антим I” е достатъчна провокация към нашия морал.
На всички важни госпожи и господа, оплаквачи на кучешките съдби, пожелавам да бъдат добри и освен за отделяните пари за бездомните кучета, нека да помислят за Диан и за такива деца като него. Нека бъдем достойни граждани на Казанлък.
А що се отнася до баланса в природата /за стерилитета на кучетата/ то нека не се страхуваме, той няма да се наруши, защото ние гражданите напъждаме от домовете си родените у нас малки кученца да ходят, да си търсят късмета.
Петър Кънчев Иванов
Гр. Казанлък