Има стремеж към имитиране на българското, но сме далеч от философията на обитаване на предците ни

Архитект Николов, предизвикателство за Вас ли е архитектурата на Казанлък?
Казанлък за мен винаги си е бил един от най-красивите градове в България – и като климат, и като разположение - всичко е прекрасно. Но през годините всичко е остаряло, трябва да се започне тотално саниране на сградния фонд, тотално изчистване на всичко грозно като павилиони, метални контейнери…
Колко време ще е нужно за това ?
Колкото години е замърсяван Казанлък, за толкова ще трябва да се изчисти. Не е възможно гадът да се преобрази с лека ръка. Имаме много опоненти, които всячески пречат на този процес. Но я има и добрата страна – в крайна сметка тези хора, които са противници, разбират, че действията на общинското ръководство са правилни и това, което се прави остава за всички нас, красиво е и е необходимо да се пази.
По отношение на архитектурното си развитие Казанлък изостанал ли е много в сравнение с други градове в България?
Много е изостанал.Във връзка с реконструкцията на площадното пространство ние обиколихме доста градове. На юг – Стара Загора е в много добро състояние, никъде там няма да видите грозни неща. Сравнително красиви са площадните пространства на Димитровград, личи си, че е малък град, има си наивностите на малкия град, но това се възприема.  Хасково, един развиващ се във всички направления град, също изглежда добре. Стигнахме до морето – там има анархия на места. Бургас е много чист, въпреки многото посетители, които минават оттам през летните месеци.
Идеи за красив Казанлък има, липсата на пари ли е пречката това да стане действителност?
Не само липсата на пари. Човек, когато има желание, всичко е възможно. Пари се разпределят, нужна е добра организация, а и нещата зависят от много други фактори. Винаги съм казвал, че не е срамно човек да е беден, но трябва да бъде чист, спретнат. Така е и с нашия град. Ние нямаме средства да подменим всички улични настилки, но кърпим старите. Така си личи, че нещо е направено, хората има къде да вървят спокойно, едно време се вървеше в кал.
Докъде стигнаха нещата с металните гаражи, които в Казанлък са в изобилие?
Меко казано - чиста анархия. Всеки поставя безотговорно метални гаражи, с насмешка се отнасят казанлъчани на правените от Общината забележки. Нещата са изпуснати тотално. В първите години, когато все още навикът от социализма го имаше, хората бяха по- дисциплинирани, бяха готови да плащат. Отливът дойде изведнъж и в момента твърде голям е процентът на тези, които не заплащат, дори и минималната такса. Лошото е, че множеството метални гаражи, наслагани безразборно, водят до липсата на жизнено пространство, до липсата на комфорт. Една немалка част от казанлъчани слагат гаражи, въпреки че нямат автомобили, в тях слагат мебелите, зелето, туршиите, нафтата, кокошките… И понеже липсва държавност, няма кой да им държи сметка за тези своеволия, така всичко се загрозява.
Общината обаче няма да остави така безстопанствено положението, постепенно ще се върви към изчистване на металните гаражи?
Естествено. Ние вече имаме първите примери. Въпреки че това, което направихме не е най-доброто – просто изместихме метални гаражи от едно място на друго. А стремежът на Общината е да се върви към подземни гаражи. Аз не възприемам и монолитната политика на надземните гаражи, защото дали е метален и бетонов гараж, той също заема площта на градинките на нашите деца или околоблоковите пространства. Идеята за подземните гаражи е ценна и с това, че те могат да бъдат съчетани отгоре със спортни игрища, с тенис кортове, друга алтернатива няма. Но понеже това мероприятие е твърде скъпо, си има доста противници. Има хора, с които в продължение на 15 години си говорим едни и същи неща и пак сме на нож по отношение на тази политика.
Какъв е проблемът със зелените площи в Казанлък?
Нарочно вкарах докладна в Общинския съвет, която да е в сила за всички преместваеми съоръжения и обекти. Но бе париран текстът в центъра тотално да няма гаражи. Сега правим схеми, които ще диференцират зелените площи от площите необходими за временно полагане на гаражите. Така с годините се надявам, че нещата постепенно ще си дойдат на мястото.
Нелицеприятна визитка за Казанлък е циганската махала в източния край на града, тя е едно от първите неща, които виждат гостите на града, какви са плановете за нея?
Аз не деля жителите на Казанлък на цигани и българи. Дори в определени моменти циганите са по-дисциплинирани, по-изпълнителни. Пасторите на ромите имат идеи за изграждането на храм, макар и нехристиянски. Замисляме създаването на Център, нещо като ромски колеж с малко общежитие. В този мандат Общината доста напредна в работата с ромите като общност, например появи се и идеята за баня в ромската махала, това като социална придобивка е много положително. Така малко по малко и в този квартал нещата ще се сложат в ред, но преди всичко си мисля, че човек много печели с примера. Не е нормално просто да заповядваш. Примерът е важен – правиш нещо красиво и така увличаш другите. Това е моята лична политика. Направиш ли нещо красиво, хората вече го пазят, чувстват се ангажирани да го пазят. В случая не може да става и дума за Източното, което си е в момента “лунен пейзаж”.
Какво ще е бъдещето на панелните блокове ?
Погледнато по различен начин, могат да се дадат различни отговори на този въпрос. Едно саниране е твърде скъпо, въпреки че има решение на Правителството за отпускане на 20 процента от сумата безвъзмездно. Но тук има изключително трудни взаимоотношения. Ние българите не можем да се обединим, нямаме дисциплината на западния жител в това отношение. В София, в големите градове хората започнаха да си термоизолират панелните апартаменти, което също не е правилно. Водопроводи, канализации – те са също остарели навсякъде, а липсата на пари не позволява да бъдат подменени. Обаче в крайна сметка ние изживяваме този си етап на развитие. При срещи, френски колеги от побратимени градове ни предлагат да ползваме техния опит. Но ние стъпало по стъпало катерим собствената си стълбица, не можем да прескочим този си етап на развитие. Французите също са нямали такава възможност през петдесетте години. Двадесетте години в Америка е било същото. Високите сгради постепенно са били събаряни, защото е доказано, че живеенето на високо е пагубно за човешкия организъм. Нормалното е до два етажа. В целият свят строителството двуетажно, само сититата са многоетажни. В предни години аз имах идеята панелните блокове да се достроят, да се сложат скатни покриви, с пристрояване на апартаменти, с аранжиране на къщи между тях, с цел да се повиши комфорта. Но и тази идея си има противници.
С други думи няма нищо ненормално, просто ние трябва да си изживеем този етап и така постепенно ще стегнем до идеите на западните народи?
Имах на гости колега, който в момента работи в Щатите. Развеждах го в Западното и в Източното, поисках мнението му за тези квартали. Той каза така: “Слагаш оградата, слагаш табелата “ГЕТО” и почваш нов квартал. В Ню Йорк например, един цял квартал си е гето, той просто се самосъбаря и се изчаква това стане. След това някой го купува и прави нещо ново. Това е техният принцип.
Ние преминаваме от един строй в друг, няма силно изявена диференциация сред населението, няма примерно квартал, който да е само за богати. Нашите богаташи все още не могат да усетят, че стихийността в застрояването е пагубно за всички. В днешно време не се спазва никакво градоустройство и планове, за които даваме пари. Така е засега, такъв е етапът на развитие. Това са 20-те години на САЩ.
Кога ще започне дългоочакваната реконструкция на Центъра?
 На прага сме да започне. Имаме готовност. Проблемът е все още финансов. Отпуснатите пари са недостатъчни, но търсим варианти какво да бъде – скъпото не е за нас, защото нямаме пари, евтиното е лошо, защото чакаме 40 години за един хубав площад и ако го направим с лоши изразни средства, те бързо ще остареят и не си струва да вложим в този случай пари. В кратки срокове този въпрос ще бъде решен и до Празника на розата ще имаме хубав площад.
Казанлък като архитектура има ли си атмосфера?
Да, като всеки град, както и всеки човек. Казанлък си е най-хубав, просто сега сме в лош период на развитие. Наблюдавам един неоренесанс, което ме радва – връщане към българското, стремеж към имитиране на българското. Но ние сме далеч от философията на обитаване на нашия прародител, който е живял в Копривщица, Жеравна, Боженци – в духа на спокойствието.
Славяна Узунова