Извърших нещо фундаментално! Смених 50 процента от собстветонстта в България

Александър Божков е 53 годишен. Бивш министър на икономиката, вицепремиер в кабинета на Иван Костов и първи Главен преговарящ на България с Европейския съюз.
За себе си твърди, че се приспива с телевизор, а музика слуша само в колата и по време на авторското си предаване по “Дарик радио”.
Определя пребиваването си в Министерството на икономиката като “ не най- важната част от живота ми”.
Любовта му към музиката е от студентските години, когато пее в младежка група. Зарязва пеенето заради инженерството. Сега не знае дали естрадата е загубила повече или икономиката е спечелила. Почитател е на Джо Кокър.
Определя се като щастлив човек, който “няма намерение да става пак министър”.
Впечатлен е от факта, че два от разделите в икономическия доклад на президента, представен в неделя на форум в столицата, са дело на ръководения от него Център за икономическо развитие.

Символ сте на една друга власт и друго управление. Останахте си, независимо от времето, като “министър 10 процента”. Така ли трябва да Ви запомнят поколенията?
Аз не давам възможност да ме забравят. Как ще ме запомнят хората, не знам. Знам обаче, че историята ще ме запомни, тъй като извърших нещо фундаментално. Сменил съм около 50 процента от собствеността в България и това е нещо, което ще го пише в историческите книги. Останалото се забравя. А и повечето от него не е вярно. Не се притеснявам. Хората, които ме познават преди да стана министър, след като станах и после, знаят че не съм се променил.
Колко легенди чухте за себе си, след като вече не сте министър? Само легенда ли е това за 10-те процента?
Не. Имам дела в съда и всички те са безсмислени. Това за 10-те процента, разбира се, е легенда. При това грозна. Чух най-различни неща за себе си, дори в България има места, където съм ходил по веднъж, но и там се говори, че имам моя собственост. Легендите продължават.
Какво имате всъщност?
Понякога наистина съжалявам, че не съм си взел нещо. Така и така хората приказват, поне да бях си взел. Но това бе толкова срещу принципите ми. Приятелите ми се чудят, че влезнах във властта и я напуснах горе-долу на същото ниво в имуществено и финансово отношение. Но това, което направихме ми даде страшно много. Оказа се, че след като съм работил по 18-19 часа на ден в министерството, сега с каквото и да се захвана, нещата които правя, не ме натоварват толкова, колкото един работен ден в министерството.
Защо българинът създава легенди за богатството на министрите си, господин Божков?
Защото у нас твърде много хора излязоха богати от прехода, без да стане ясно как са забогатели. Това създава впечатлението, че нещата не са чисти. И сигурно не са. Има много хора, които влязоха в прехода с пари и ги умножиха по време на него. Твърде малко са тези, които влязоха в прехода без пари и излязоха с пари. Просто, които имаха парите, не ги афишираха едно време, а сега го правят.
Под формата на какво?
На всичко. Ако оставим настрана генезиса на парите, слава богу, вече в България да си богат не е срамно. Единственото, което трябва да започне да се случва у нас е, да се гордееш с богатството, придобито с труд. Не да се срамуваш и да се чувстваш прецакан от това, че се трудиш, че работиш много, а съседът до теб нищо не работи, а има БМВ, “Мерцедес” и три къщи.
Различна ли е сега перачницата на пари от тази по времето на Иван Костов?
Перачницата за пари винаги е била една и съща - тя е извън България. Сега прането на пари е много по-лесно, поради глобализираната икономика. Мръсните пари и сега могат да се върнат у нас без проблем, защото пътуват със скоростта на светлината по света и първоизточникът им практически не може да бъде открит.
Има легенда, че Иван Костов е дал живот на най-крадливата клика в България. Вие част ли сте от легендата?
Не споделям тази легенда и мисля, че всеки, който се огледа наоколо може да си направи обективните заключения. Всеки може да види кои са богатите в България и колко от тях са от правителството на Иван Костов.
Как гледате сега на атаките срещу Костов и Стефан Софиянски? Докъде биха стигнали те?
Това е въпрос с много повишена сложност. Причината е, че има нещо дълбоко сбъркано в някои елементи на политическата ни система.Ще ви дам пример със себе си. Част от делата, които има срещу мен, са свързани с предполагаеми мои нарушения в министерството. Оказа се, че такива не е имало. Въпреки че съм подписвал някои приватизационни договори, след като е минала цялата процедура, била е парафирана от всички служители, отговорни за това, то отговорен според българското законодателство е министърът и така аз съм подсъдимият. И трябва да се доказва, не че аз съм извършил престъпление, а че министерството не е извършило престъпление, което е доста абсурдно, защото за такива нарушения може да се търси административна отговорност. Всички опити да се докаже наказателна отговорност са абсолютно безсмислени, защото няма престъпление, за да има наказание. Ако Прокуратурата смята, че някое предприятие е продадено по-евтино, отколкото трябва да се продаде, това е въпрос на доста неясна оценка на Прокуратурата. Особено след като е имало лицензирани оценители по сделката, проведен е конкурс, имало е кандидати, стигнало се е до някаква цена. Цената на едно предприятие е тази, която може да се вземе за него, не тази, която си представя някой за него.
Как се справя сегашният министър на икономиката?
Лидия Шулева се опитва, за първи път след мен, да продължи процеса на приватизация, но тя има много сложна задача. По-лесните неща ги свършихме ние. За нея останаха монополите, големите държавни структури, чиято приватизация е само елемент от цялостния процес на преструктуриране. Съпротивата срещу оттеглянето на държавата от тях е много голяма, сред много широк кръг хора. Едно е да продадеш фабрика за обувки, друго- да продадеш АЕЦ или БТК. Нещо, което засяга живота на няколкостотин хиляди души и чиято приватизация довежда до истинската реформа, е изключително трудна задача. Има много политици, които смятат, че държавата трябва да продължава да се бърка в тези неща и тук спорът става фундаментален. И съпротивата вече не е дали ще се продаде една фабрика за обувки и за колко, а дали държавата трябва да се оттегли от такива инфраструктури или трябва да продължи да се прави на дядо Господ.
Кой е “препъни камъкът” за българската приватизация все още?
Неразбирането, че една държава е силна тогава, когато не се меси в икономиката. Елементарното разбиране на политиката, че политикът е човек, който дава на хората нещо, е грешно. Политикът и политиката трябва да дадат на хората свобода, а не евтин ток. Трябва да им дадат свобода и възможност да печелят много пари и да си купуват тока, дори да е скъп.
Бяхте първият Главен преговарящ на България с Европейския съюз. Познавате материята. Крият ли сегашните управляващи нещо важно от народа в тези преговори?
Не крият. Всеки, който се е поинтересувал, е научил. Нямам притеснения по принцип, защото никой не разбира, че преговорите са за това как, колко бързо и на каква цена ние ще се присъединим към клуба на европейските държави. Имам отделни притеснения за конкретни неща, които са детайли. Но ако те в общия контекст на политиката са детайли, то за едно конкретно предприятие могат да не са детайл. И тук е сложното и притеснителното. Доколко отделните предприятия ще се справят с “детайлите”.
Помните ли какво продадохте Вие в Казанлък?
“Арсенал”. Работи ли сега?
Вие интересувате ли се какво става с него?
Чувам, че работи. Това е още един пример как писъците, че приватизацията ще затвори предприятията от Военно промишления комплекс са си индивидуални за всяко едно предприятие. И често са били безпочвени. Някои фабрики от ВПК си умряха, защото и да бяха останали държавни, пак щяха да затворят, а други след приватизацията оживяха. Защото имат динамични, по-освободени и по -агресивни ръководства.
Кога в България ще спрем да мразим богатите?
Няма да е далеч времето. Защото в следващите 5-6 години в страната ни ще влезнат по различен начин над 10 милиарда лева. Което без съмнение ще доведе до повишаване на жизненото равнище. Това, с което трябва да се преборим и едва тогава ще спрем да мразим богатите е, те да не са станали богати по нечестен и неофициален начин. Когато богатството ти е резултат от труд, не могат да те мразят. Или поне ще свикнат с това.
Кой е по-прав сега - БСП, която твърди,че трябва да приключим отношенията си с Международния валутен фонд или министър Милен Велчев, който настоява Фондът да остане?
Няма различие. Просто това е поредната проява на некомпетентност на ръководството на БСП. Това, което Сергей Станишев изпусна като фраза показва още веднъж, че той нищо не разбира от икономика. Смешно е, когато председателят на партия, която се кани да взема власт и човек, който се кани да става министър-председател, не прави разлика между Европейски съюз и Европейски валутен съюз. Страната ни ще приеме еврото през 2009-2010 година. Дотогава ще трябва да се запази Валутният борд у нас, по простата причина, че страната ни няма капацитет да води собствена валутна политика. Затова Бордът е много удобен инструмент. Не мисля, че точно БСП има капацитета да води валутна политика извън Валутния борд. Изказвания, като това на Станишев са само демонстрация на некомпетентност.
Каква ще бъде България след юни 2005-та?
Не знам. Защото има твърде много неизвестни в уравнението. Според мен два варианта са малко реалистични - ляво без царско управление и дясно без царско. Получи се странна ситуация - и силите в ляво, иначе опозиция на царя, си мечтаят да управляват заедно с него, и тези от дясно - които също са срещу царя, си мечтаят да управляват с него. Царят изведнъж стана необходим и на лявото, и на дясното. Но ако Иван Костов влезе в парламента, тогава непременно царят ще управлява с БСП. Защото една част от гласовете в дясно ще бъдат на хората на Иван Костов, който няма да иска да се коалира с никого и няма да се получи достатъчно силна коалиция в дясно, която да засенчи БСП. Но ако Костов не влезе в парламента, при преразпределенито на гласовете, е възможна комбинация НДСВ и десницата, най- общо. Те биха могли да направят дясноцарска коалиция. За царя всички варианти са добри, но за България само един- дясноцентристко правителство. Казвам го като експерт. Не като политик..
На това историческо оглупяване ли му казват?
Не, това показва реалността в България. Партиите на прехода-и БСП, и СДС не са успели да се придвижат напред, за да предложат атрактивни програми и лица, с които да си върнат властта в чист вид. Освен това правителството на НДСВ завари период на растеж. В резултат на това се получи едно успокояване, което щеше да си е факт, независимо кой би спечелил изборите. Без значение как се казва. Но за хората това си е царско постижение, години на нормализация, на успокояване, на предвидимост. На хората това им харесва и искат то да продължи. Без съмнение, ще има значим вот за НДСВ, който ще направи тази формация необходим съдружник на всеки, който иска властта. Аз лично се надявам, че най- сетне НДСВ ще придобие физиономията на партия и ще престане да е една сбирщина. 
С какво трябва да Ви запомни българската история?
Ами тя вече ме е запомнила. А дали оттук нататък ще сторя нещо историческо за България, честно казано, се съмнявам. Лаская се, че притежавам нещо уникално, което имат твърде малко експерти в страната. Познавам механизмите на властта отвътре и същевременно се опитвам да ги описвам отвън. Малко са хората, които след като са били на такъв пост, после са се оттеглили изцяло в експертната област.
Непостижимата Ви мечта?
Нямам такава. Особено в 21 век. Днес няма непостижими мечти. Светът е едно много бързо място.
Деляна Бобева