Има ли православната църква място в съвременното общество

Миналата седмица в храм “Св. Пророк Илия”, се проведе среща, която целеше да постави началото на една гражданска инициатива – да бъдат търсени правилните пътища за изграждане на ценности и добродетели у подрастващите, както и да се предложат начини за противодействие срещу негативизмите в обществото.
Съвременната глобализация, постмодернистична култура и не на последно място секуларизацията на обществото, са част от факторите, водещи до проблеми в междуличностните отношения, до отчуждаване и индивидуализъм. Техните проявления са особено видими сред младите и неукрепнали още личности. Свидетелство за това са увеличените престъпления, дори убийства извършени от непълнолетни, безразборните сексуални връзки и аборти, непосещаването на учебните занятия, лошата дисциплина, неуважението към родители, съученици и учители…
Обществото е свикнало да възприема църквата с нейното историческо и славно минало, със съхраняването и опазването на националното ни културно наследство. Това разбира се е така, но не бива да се пропуска онова, което е съхранило църквата такава, каквато е, а именно, че теорията и практиката в цялата църковна история са нещо неделимо.
На срещата се чуха от компетентни лица статистики, показващи увеличаващото се разпространение на

престъпността сред непълнолетните

увеличаващия се брой раждания и аборти от ученички. Стана ясно, че е крайно време различните институции и църквата да си подадат ръка и да работят заедно по проблемите на младите хора. Видимо е, че нито родителите, нито училището, нито средствата на масовата информация успяват траино и положително да въздействат върху подрастващите. Вероучение в нашите училища не се изучава в никаква форма по ред причини. Досега не са предприети сериозни стъпки за търсене на трайни връзки между църквата и училището. Все повече гласове обаче, и на родители, и на учители и директори, и на ученици, както и на общественици се обръщат именно към църквата за партньорство и сътрудничество.
Дни след първата среща се проведе и втора. Присъстващите обсъдиха конкретни предложения за учредяване на гражданско сдружение, в което могат да участват тези, които споделят идеите и целите на първата среща, за които стана дума в началото на този материал. На срещата се изказаха конкретни предложения, които могат да се осъществят.
Ето и някои от тях: Да се организира Великденски конкурс между училищата, като формите могат да бъдат есе, разказ, стихотворение и рисунка. Предвижда се награден фанд за победителите в различните възрастови групи. 2. Църквата може да разработи лекции, които да бъдат изнесени пред учениците в различни училища. Темите да бъдат съобразени с проблемите на младите хора, с техните интереси или да са свързани с предметите, които са заложени в учебната програма /музика, философия, психология, литература, изобр. изкуство…/. 3. Учениците на Художествената гимназия могат да изработят плакати по тема, касаеща определен проблем на младите хора. От най-добрите творби да се направи пътуваща изложба, която да се представи във всяко наше училище и да се съпътства от беседа. 4. Има възможност

на територията на храм “СВ. Пр. Илия”

да се организира летен лагер за ученици, които искат да оползотворят свободното си време по един различен начин. За сега това са само предложения, които тепърва предстои да бъдат обсъждани, за да се намери най-добрата форма за тяхното реализиране.
Какви са законните форми за

изучаване на предмета “Религия”

в училищата. Те са две: СИП и ЗИП / свободно избираема подготовка и задължително избираема подготовка /. За да се изучава подобен предмет е необходимо до края на месец май да бъдат попълнени декларации от родителите, с които те дават съгласието си децата им да изучават този предмет и да се събере необходимият брой ученици за оформяне на групите. Дали родителите имат подобна информация не ми е известно. Според мен не е правено и проучване за това, дали учиници и родители искат да се въведе предмет “Религия” в училищата. Редно е обаче да знаят, че от тяхното желание най-много, ако не и изцяло, зависи това да се случи. Ролята на свещеници и богослови в случая може да бъде в провеждане на предварителни срещи-разговори с родители, ученици, училищни настоятелства, директори и да се изясни програмата на предмет “Религия”, методите на работа, необходимоста от него, да се представят кадрите, които могат да се ангажират с това и т.н.
Храм “Свети Пророк Илия” възнамерява да започне работа по проект, който носи името “Училище за живота”, и цели чрез интерактивна методика да се провеждат часове за духовна просвета, обучение и консултация; запознаване с Православието и християнските ценности и добродетели, както и прилагането им в живота.

Разчита се на възможността

обучаващите се, чрез творчески изяви да покажат до каква степен представеният учебен материал е бил полезен и интересен за тях, оставил ли е непосредствени впечатления, допринесъл ли е за някаква положителна промяна и т.н. Ако подобен “кабинет” се изгради на територията, например на някакъв център за работа с деца, е полезно да се правят посещения на храма за запознаване и участие в богослуженията. Присъствието на свещеник на някои от занятията ще бъде необходимо допълнение. Такъв проект може да се осъществи и изцяло на територията на храм “Св. пр. Илия”. Могат да се провеждат срещи-разговори с представители на различни институции, с хора, практикуващи интересни професии, които да запознаят младите с интригуващи неща от своята практика, студенти и преподаватели от Богословските факултети. Има възможности за търсене на партньорство и сътрудничество с младежки организации, извършващи подобна дейност, на територията на страната и чужбина. По време на ваканциите, или уикендите могат да се правят пътувания до близките манастири, което ще е част от обучението.
Проектът е отворен, в него могат да намерят място идеи, подсказани от всички вас, които проявявате интерес и имате желанието да съдействате подобна идея да намери своятя реализация.
Ани Стефанова