Изложба на картини на Мара Нонова – Чорбаджийска ще бъде открита в Казанлък на 28 март
Мара Нонова – Чорбаджийска. Жената. Художникът. Съпругата на Чудомир.
120 години след рождението ѝ, 40 след смъртта ѝ трите нейни образа още не са помирени. Все още в градеца К. от време на време се появяват писания в защита на едната от същностите ѝ и в порицателно поприпомняне на други, не толкоз лицеприятни. Обръщанията Кака Мара, г-жа Чорбаджийска, през „възхвала”на острия ѝ език до „как да се обърнеш към нея, ако не гърбом” вървят наред с възхитените погледи към 12-те ѝ самостоятелни и няколкото сборни изложби, правени приживе. Колебанието стои. И у онези, които си я спомнят като добра стопанка и домакиня с аристократизъм в отношението към дома, прекрасен учител и художник, и в другите, даващи ухо на жилавите градски легенди, ровещи и гадаещи вътрешния семеен живот с известния съпруг. И фученето ѝ срещу „пияници и пройдохи” се припомня /така, казват злите езици, тя наричала артистичните приятели на мъжа си, гостуващи с дни и нощи в дома им, примамени от хубавото винце, вкусните гювечи и бохемската разточителност в гостоприемството на Чудомир/. Наред с него – „жълтите” слухове първо за домогванията до женитба с вече известния Чудомир, през амбицията за уреждане на изложби и стремеж към живеене в големите градове, до отказа да посети мъжа си в предсмъртните му часове в София?! Очите на махалата са видели, знаят и помнят, разбират всичко?!
А тя е рисувала! В продължение на десетилетия! Миговете, в които творецът е сам и независим, го отделят от всичко останало. Никой не знае какво е вътре в него. И единствено важна е творбата, истинския израз на духа. Настоящата изложба идва да уточни – когато един човек е артист по природа, по направа, по същност, и когато тази същност е доразвита от самия него с труд и себеотдаване, когато дарбата е оставила веществени доказателства за себе си – не ни интересува нищо друго! Най-малко личният, интимен живот на художника! Иначе сме от махленските свахи на именития ѝ съпруг.
Човекът на духа е винаги уникален, с ярка индивидуалност. Той трябва да бъде разгадаван единствено по плодовете на своя дух, там е полето, където го търсим и изследваме. Да забравим за заглавието на тая изложба и застанем всред картините на художника Мара Чорбаджийска, сред пейзажите, изтънко уловили разните състояния на природата и пред прекрасните натюрморти, празник за окото и душата. Пред портретите, най-вече пред автопортрета, който ни гледа спокойно право в очите и има какво да ни пита.
Идеята името на къщата на двамата наши именити съграждани да бъде Музей на Чудомир и Мара Нонова - Чорбаджийска би трябвало да е родена и осъществена отдавна в нашия град. Защото и художничката е живяла, рисувала и умряла там. Нейните картини са вътре, писмата ѝ, вещите ѝ, ателието с четките и боите... Позволили сме 4 десетилетия несправедливост към един творец, която несправедливост и затваряне на очите обижда нас, казанлъчани, в усета ни за изкуство и в чувството ни за историчност. Тя притежава свой собствен културен образ, самоопределила се е и доказала като художник, остава нашето съзнание да го приеме и върне жеста с подобаващо достойнство.
Юбилейната изложба на Мара Нонова - Чорбаджийска ще бъде открита в Художествена галерия - Казанлък на 28 март 2015 г. /събота/ от 18.00 часа!
Женя Димова
