15 са само регистрираните случаи на ухапани от кучета за 2004-та в Казанлък

На 7 януари тази година столичанка бе нападната от глутница кучета. В същия ден двама мъже и една жена са нападнати от скитащи кучета в Добрич. Тези последни случаи раздвижиха съвестта и умовете на общественици, лекари, еколози, природозащитници, които твърдо застанаха зад правото на човека да живее спокойно, такъв да се чувства и на улицата, в парка, в зоните за спорт и отдих. Оправдания от рода, че сме бедни и оскъдните пари не стигат за нас, камо ли за отглеждането на домашни любимци, не успокояват никого. Всеки от нас сам трябва да прецени дали да отглежда или не домашни любимци, с цялата полагаща се за случая отговорност.

”Статистиката сочи красноречиво

че и най-доброто куче оставено на произвола на съдбата, от приятел става най-големият враг на човека”, споделя природозащитникът Мирослав Добрев от Министерството на околната среда и горите.За французите кучето е семеен приятел. За англичаните незаменим другар в дома и на улицата. За италианците кучето е семейно самочувствие, холандците отиват много по-далеч в определенията си, като казват: “Удари по-добре мене, отколкото това мило същество, което може само да обича истински.”
Какво е положението с бездомните кучета в Казанлък. Десетки, ако не стотици кучета ежедневно се разхождат необезпокоявани от никого в района на ЖП-гарата и Автогарата, около павилионите за закуски, на женския пазар, по площада, в крайните квартали. В парк “Тюлбето” ежедневно се разхождат свободно пуснати домашни любимци, които създават напрежение и страх. Чести са случаите, когато куче напада нищо не подозиращ човек в парка.Такъв е случаят с 68-годишния пенсионер Васил Методиев, нахапан от домашно коли на три места по краката и на китката на едната ръка, с която се е отбранявал от кучето.

От шумно рекламирания преди време

приют за бездомни кучета, намиращ се в двора на фирма “Инфра-Севтополис” край Бузовград са останали само 6 малки железни клетки, обрасли с трева. Повече от година в тях не е вкарвано куче. По-назапад от т.нар. кучкарник са останали само развалини от сградите. Изниква въпросът , ловят ли се бездомните кучета в Казанлък и ако е така, каква е съдбата им. Води ли се статистика за популацията на бездомните кучета в града, какви средства отпуска Общината за решаването на въпроса със скитащите кучета…
За коментар по въпроса, колко са опасни ухапванията от бездомни кучета потърсих д-р Людмил Тонев, завеждащ инфекционното отделение в казанлъшката болница.
“Най-голяма опасност за здравето на хората представляват ухапванията от бездомни кучета и млекопитаещи животни, които не са ваксинирани. В момента по данни на ветеринарно-медицинските органи в казанлъшкия район е спокойно положението по отношение на беса между дивите животни. Но това в никакъв случай не трябва да ни успокоява и не ни гарантира пълна безопасност- коментира д-р Тонев.- Не е особено голям броят на преминалите ухапани граждани през Инфекциозното отделение, потърсили квалифицирана помощ. При нас

има регистрирани само 15 случая

за миналата година, от които 6 души са ваксинирани. От тези шестима пациенти, трима са с пълен ваксинационен курс, т.е. ухапани са от безстопанствени животни, които не могат да бъдат наблюдавани. Съмнявам се, че това е истинската бройка на ухапаните. Много хора предпочита самолечението в домашни условия.

Тревожен е случаят

с малката Габриела Тончева от Казанлък, която в момента е на две години и един месец, а на 1 година и 10 месеца е ухапана от бездомно куче. За щастие то не е било заразено с бяс. Но родителите на Габриела се отнасят лекомислено към предписания пълен имунизационен курс, който се състои от 6 инжекции на нулев ден, трети, седми и т.н, и не водят детето за извършването на предписаните манипулации. А те са задължителни, защото веднъж развило се заболяването “бяс”, е 100 процента смъртоносно. Единственото ефикасно лечение се осъществява с противобясната ваксина, въведена още от Пастьор, впоследствие многократно модифицирана. Сега ваксините са максимално безопасни.
Поставената навреме противобясна ваксина защитава със сигурност от заболяване ухапания от животно човек. Ваксинационният курс се съобразява строго с инструкцията за борба с беса. Трябва всеки да знае, че съществува т.нар. латентен период от 14 дни, в който животното може да отделя вируса и да бъде заразено, без да има видими признаци, че боледува. За това прилагаме задължително профилактично този имунизационен курс.
Чрез страниците на вестник “Седмица” приканвам гражданите, които имат домашни кучета ежегодно да ги ваксинират с противобясна ваксина, като по този начин те стават безопасни както за стопаните си, така и за околните. За всички отклонения в здравето и поведението на домашните любимци, да се консултират с ветеринарните органи и да съобщават своевременно за съмнителни заболявания в селскостопанските и диви животни.
Най-често от бяс боледуват лисиците. Такава болна лисица загубва чувство за самосъхранение и може да влезе посред бял ден в селото, в града, дори в двора, влачейки парализираните си задни крайници. Тя е неадекватна, но забелязана от децата, става бързо тяхна играчка. В такива случаи, а те не са редки, децата могат да бъдат ухапани, одраскани или ослюнчени, което е предпоставка за сигурно заболяване от бяс.
Борбата с бездомните кучета – потенциални носители на бяс и други инфекциозни болести, трябва винаги да стои на първо място в работата на институциите по опазване на човешкото здраве.”
 Кольо Николов