След 10 януари 1997 БСП направи много компромиси с идейната си идентификация

Георги Захариев е един от свидетелите на януарските събития пред и в българския парламент през 1997 година. Тогава 61 годишният социалист е депутат в 37-то Народно събрание.Той е сред тези, които в часовете на щурма отвън пее с колеги- съпартийци партиотични и революционни песни. Днес част от тези “певци” правят шеметна дипломатическа кариера, други са лидери на собствени партии, трети съветват президента, а четвърти се борят с живота си. Георги Захариев е един от тях.
Той е и сред 12-те депутати от БСП, подписали декларация за несъгласие с номинирането на Георги Пирински за кандидат-президент от БСП.
Както обича да се шегува Захариев, той е “най- добрият техник сред партийните работници и най- добрият партиен работник сред техниците. Започнал като стругар в завод 13, после работи нормировчик, преминал през всички възможни постове на комсомолската и партийна йерарахия. Преди да стане депутат е общински председател на БСП- Казанлък. Бил е член на Пленума на Общинския съвет на БСП в Казанлък и член на ВПС на БСП. Икономист. В края на януари ще навърши 69 години. Заклет русофил.

Господин Захариев, защо само за 8 години българите забравихме 10-ти януари 1997 година?
Колкото повече и по-бързо народът забрави този ден, толкова по-добре, защото на Десети януари българите бяха жестоко излъгани.
От кого?
От превратаджиите. Десети януари бе началото на един недемократичен, силов преврат, който стана възможен и с помощта на външни сили. Така че народът ни беше излъган. Правителството на Жан Виденов бе неудобно за външните сили, особено що се отнася до полети над небето ни за бомби над Югославия. Това бе един страшен дипломатически фал, който ще тежи над нашите двустранни отношения.
Но десетоянуарският преврат стана възможен и благодарние на вътрешна криза, както в групата на БСП в Народното събрание, така и в самото правителство и Висшия партиен съвет. Сблъскаха се две групи интереси - на номенклатурните олигарси и на групата, носеща тежненията на обикновените хора. Битката на тези две групи дестабилизира вътрешно правителството на Жан Виденов. Само един пример ще дам. Битката за президентския пост - неслучайно партията издигна Георги Пирински за него, за да може след провала да няма време БСП да спечели президентските избори и вината да се поеме от Виденов, както искаха олигарсите в партията.
Къде са сега партийците, които провалиха Виденов, но пееха патриотични песни в нощта на 10-ти януари?
Всички са членове на Висшия партиен съвет и депутати от Коалиция за България. Някои са президентски съветници, други дипломати в големи страни.Примери - много... Николай Камов - един от тези, които напуснаха тогава БСП и предадоха партията, сега си има своя партия. Ивайло Калфин, сега е президентски съветник, Елена Поптодорова стана първи дипломат на България в САЩ, при това в правителството на Симеон Сакскобургготски, Филип Боков тогава също предаде БСП, но сега е президентски съветник. Нима са случайни тези награди? На Десети януари читавите бяха похарчени. Как тогава да приема тези хора, които са стреляли в гърба на партията ми.
Какво остана отвъд политическия театър на Десети януари?
Много тайни зад кулисите. Все още. Въпреки времето. И мното тежки и гузни съвести.
Значи партията не си е взела поука от случилото се преди 8 години?
Напротив - сега в БСП на власт е олигархичната партокрация. Тя постигна своето- направи тогава преврата вътре в партията и го довърши на 44-я конгрес на БСП. Не случайно всичко беше срещу Жан Виденов. Просто той беше човек, който трудно се предаваше. Много хора в ръководството на партията си мислеха, че след като издигнат него, момчето от народа, за премиер, той ще може да бъде малкото момче, което се манипулира. Виденов обаче се оказа мъж с характер. При това не от тяхната черга. Жан не беше момчето, излязло от пелените на партокрацията, а момчето от народа.
Защо няма носталгия по Десети януари? Дори и тези, които го направиха, сега не тъгуват за онова революционно време..
Точно защото ни излъгаха. Има много излъгани от Десети януари. Много от хората искрено са вярвали в лъжите на водачите на този бунт. Има и друго- събитията около Десети януари се реализираха не от народа, а от криминални, дрогирани тълпи. Там го нямаше българския народ, видях с очите си.
А каква е гаранцията, че паритята вече е имунизирана от подобен десетоянуарски вътрешен бунт и в бъдеще?
Не мога да кажа. Не съм чел последната актуална предизборна програма на партията и не мога да гадая. Но лично аз мисля, че БСП би спечелила много, ако има кураж и воля в сегашната си предизборна програма да каже и отстоява няколко неща пред народа си: да има силата да признае, че в битката за по-добър живот трябват кръв и сълзи. Да каже на хората, че ще се бори за достъпно образование, достъпно здравеопазване и незабавно изтегляне на войските ни от Ирак, както и възстановяване на връзките ни с Русия. Ако тази партия, моята партия, на която съм член вече 47 години, направи това, аз бих гласувал за нея с удоволствие. И сега БСП се афишира, че е социална партия на трудовите хора, с уговорката, че в нея могат да членуват и хората на бизнеса.
Как се отрази процесът “Десети януари” вътре в партията в равносметката на изминалите 8 години? Освен, че “изяде” политически Жан Виденов, какво друго отвъд кулисите в БСП се случи?
От сегашната ми позиция е трудно да направя генерална оценка за партията, но при всички случаи след Десети януари 1997 година БСП зави надясно. Партията направи много безпринципни компромиси със своята идейна идентификация. Какво означава това шикалкавене, че като вземеш властта, можеш да управляваш и с ДПС, и с този, и с онзи? Това означава, че не си наясно какво преследваш със своята програма, колко съпричастни с нея ще са твоите партньори . БСП зави надясно и в програмата си, която всъщност не е променяна и бе приета с референдум.
Свършиха ли читавите социалисти след Десети януари, след като Николай Добрев си отиде, а с Виденов бе приключено?
И сега има хора във висшето партийно ръководство, които искрено споделят ценностите на социалната справедливост и солидарност. Но те са малцинство.В партията бе извършен един Андрейлукановски преврат, въпреки че него го няма, сянката му витае в някои среди, при това много сериозно. Олигархическият капитал все повече властва в ръководството на БСП и започва да насочва партийните ценности в обслужване на собствените си меркантилни цели. Подозирам, че част от олигарсите, които клонят към левите идеи сега ще си купат депутатски места в листите на БСП. Но след като те купят тези месат, кой ще представлява трудовите хора в парламента? Та нали БСП се олицетворява като партия на социалната справедливост? А тази справедливост и олигархическите интереси са коренно противоположни неща. Чии интереси тогава ще защитават тези, които ще си купят депутатските места по този начин?
Как гледате на вече започналата партийна битка за новите БСП-листи?
С формирано предварително мнение, че всичко вече е решено. Няма интрига в тази битка. Всичко, което сега се прави по подредбата на тези листи е фарс на вътрешо партийна демокрация. Сега се прилага най- режисираният начин на предлагане на кандидати за депутати. И това ме кара да гледам спокойно на нещата- просто знам кои ще влезнат в парламента.
Сегашният БСП-лидер в Казанлък Иван Гороломов ще стане ли депутат според Вас?
Зависи от това на кое място ще го постави върхушката. Не знам доколко той е станал симпатичен на върхушката и доколко тя разчита на него. Ако е на трето място – има шанс, четвърто е съмнително, а оттам нататък е невъзможно.
Оптимист ли сте за социалистическата партия в България, особено след като социолозите вече предрекоха, че това е партията, която ще спечели новите избори?
БСП ще спечели изборите, но не така, че да може да управлява сама. И ще спечели не защото е станала много силна, а защото останалите партии са още по-зле от БСП. Друг е въпросът, дали моят идеал за програмата на БСП и ценностната й идентификация се покрива с моите разбирания. Това просто е друг въпрос. Персоните, които ще се кандидатират от името на БСП на предстоящите избори, в голяма степен ще смутят избирателите на партията. И някои от тези персони ще направят така, че част от избирателите на БСП да се въздържат да дадат гласа си за нея, въпреки че биха искали да го сторят. Причината ще е, че не вярват на тези персони. Не може човек да проституира в политиката. А това си е вид проституция. В политиката има много проституки, за голямо съжаление.
Но новата ни политика в последните 15-16 години превърна политическите проституки в първи дами, господин Захариев? .
За жалост, така преуспяваме на Балканите.
А и народът не ги наказва тези проститутки? Дори им плаща за “услугите”.
Но тези проститутки изнасилват народа и е крайно време това да спре. Имаме слаб ген по отношение на колективната защита на нашите интереси.
Деляна Бобева