Ради Милев развя българския трикольор в Барселона

На 21 и 22 декември се проведе 24-часово бягане на писта в Барселона. Това е едно от най-силните 24-часови бягания за 2014 година, като състезанието има сребърен етикет, а през тази година само 4 бягания имат такъв етикет. През 2014-та няма надпревара със златен етикет няма. В бягането  участваха над  900 състезатели. Освен на 24 часа имаше бягания на 6 и на 12 часа –индивидуално и щафетно, а така също на 5 и на 10 км. Участниците в различните дисциплини бягаха в различни коридори и в различни посоки. Един неинформиран наблюдател трудно можеше да разбере, какво точно става. На всеки 3 часа посоката на бягане се обръщаше, сподели след надпреварата казанлъшкият ултрамаратонец Ради Милев.

Бягането се провежда от 10 години, като за първи път в него участва българин. Ради Милев стана и единствения българин участвал в надпревара на писта. Самият Милев сподели, че амбициите му за състезанието са били големи. Представянето на казанлъчанина отново бе на ниво, като той стана най-възрастния участник и спечели първото място във възрастовата група на състезателите до 65 години. В Барселона ултрамаратонецът ни постави нови 3 национални рекорда на: 6 ,12 и 24 във възрастовата си група. Запитан дали е доволен от резултатите си нашият участник, той отговаря: 

„И да, и не. Да, защото все пак малко хора постигат такива резултати. Не, защото подготовката, възможностите и амбиции бяха много по-големи. Голямата цел бе световен рекорд на 24-часово бягане във възрастовата група или в най-лошия случай постижение над 200 км.  Но дори и най-високото постижение не е оправдано, ако има вероятност това да се окаже последно участие.

По време на бягането получих частично разкъсване на ахилесовото сухожилие на левия крак. Продължих да бягам, разбира се щадящо, с доста чувствително намалена скорост. Болката прогресивно нарастваше. Постоянно променях целта си. Въпреки всичко, не съм мислил да се отказвам. Три часа преди края трезвият разум победи амбициите и прекратих бягането, болката беше много силна. Нямаше да постигна резултата за който дойдох, но имаше сериозна опасност да получа трайни увреждания, които да ми попречат на бягането в бъдеще. Бъдещето ще покаже дали съм взел правилното решение. Но аз съм сигурен, че съм постъпил правилно. За 3 часа по-малко време и с такава травма постиженията ми все пак бяха добри. Нещо беше се случило и с най-добрия испански бегач –настоящ рекордьор на 24, 48 –часово и 6 дневно бягане на Испания. Той се движи до края, но постижението му бе по-малко от моето, въпреки, че е значително по-млад от мен и има постижение  248 км. за 24 часа!? Класира се 9 места след мен! Съдба.

В момента съм в София. Ближа раните. Правя планове за 2015. Ходя с бавни крачки от около 30 см. Верен на принципите си не мисля да ходя на лекар. Организмът трябва да се справи сам. Благодарен съм, че сега е зима и ще имам време да се възстановя.

Както винаги имах финансови затруднения. Сърдечна благодарност на Тошо Драганов, бивш колега, който пое разходите за нощувките ми.“ -завърши разказа си казанлъчанинът, който за пореден път развя българския трикольор в чужбина.