ЦАНКО МИНКОВ - КОМИТАТА

В ранно пролетно утро на робската 1975 година, щом се сипнала зората, българското село Турия, скътано в пазвите на Сърнена гора, било обхванато от особено оживление. Млади и стари с радост и болка изпращали гурбетчии за Румъния. Трудно изкарвали хляба турийци в родното място, та затова всяка пролет млади мъже организирано отивали тухлари в Румъния на печалба. Драгоманинът Станчо Кавръков повел   групата от 20 мъже към Влашко. Най-малък сред тях бил Цанко Минков. Той крачел сред групата, като за пръв път се виждал мъж - здрав и силен. Пътят минавал през села и градове, през поля и баири. Очите на любопитния младеж жадно поглъщали всичко, а в гърдите му засядала горчилката като гледал колко беден и труден е живота на поробения народ.
След няколко дни турийци пристигнали в Гюргево и се заловили за тухларство. Тежката и напрегната работа изпичала хората, правила мишците по-яки. Лятото минало неусетно и тухларите застягали багажа да се върнат в родното си място - при майка и баща, при жена и деца. Цанко Минков бил сираче - баща му починал, когато бил на три месеца. След няколко години се споминала и майка му. Нямало при кого да се върне и останал да прекара зимата в Гюргево. Хванал се на работа в една кръчма. През зимата в кръчмата се събирали хъшове и Цанко с увлечение слушал разпалените им разговори за освобождението на България. Животът във Влашко допринесъл за духовното и идейното израстване на младежа. Той разбрал, че само чрез борба и жертвоготовност ще дойде избавлението на поробената родина.
Дошла пролетта на 1876 година, а с нея отново започнала и работата на тухларския харман.
Един ден на хармана, където работели турийци, дошли двама души. Единият бил Христо Ботев.
- Добър ден, турийци!
Всички погледи се обърнали към двамината. Водачът на групата Станчо Кавръков скочил да ги посрещне и отговорил:
- Дал ти бог добро, господин Ботев. Какво ново има?
Бъдещият войвода направил няколко крачки, огледал добре момчетата и рекъл:
- Станчо, има ли между вас желаещи да се запишат в четата ми, да минем Дунава, за да се бием за свободата на България?
Заиграла кръвта в жилите, лудо забило сърцето. Цанко се изтърсил от калта, изправил се и с готовност рекъл:
- Аз, господин Ботев!
- Щом желае, нека дойде - казал Станчо.
Ботев го потупал по рамото и записал името му в кожения бележник, в списъка на четниците. Поръчал да отиде в хотела, в който ще-ли да се събират една група четници.
Турийци сърдечно изпратели Ботевия четник, Станчо Каврькрв видял, че цървулите на Цанко са скъсани и му дал своите нови цървули. След няколко дни четниците се качили на парахода "Радецки" преоблечени като градинари и се отправили към българския бряг. Цанко Минков участвувал във всички сражения на четата с турците. Във Враченския балкан бил ранен в китката на дясната ръка. След като четата била разбита и войводата убит, група от 20 четници дни и нощи скитали из балкана. През нощта на 21 май влезли в една воденица край село Лютаково да пренощуват. Турската войска ги забелязала, заградила воденицата и принудила четниците да се предадат. Закарали ги в Софийския затвор. Съдът  осъдил Цанко Минков на смърт. След три месеца европейска комисия, дошла на оглед по Баташките кланета, спомогнала за освобождаването на бунтовниците. Комитата Цанко Минков потеглил за родното си село Турия. Преди да стигне Златица, го спрели заптиета и като видели превързаната му ръка, извикали:
- Комита!
И веднага го арестували. Скоро минал турски офицер и като прегледал документите, го освободил. При големи несгоди стигнал родното си огнище. Но за зла чест, турийци не го посрещнали радушно, защото  имали задължения пред турците; комити да не приемат в селото си. Като влязъл в селото, още в първата улица срещнал кмета и старейшините с турски чиновници, но те се направили, че не го виждат и не му обърнали внимание. По-голямата му сестра Рада радостно го посрещнала и заплакала. Той пренощувал у тях. На сутринта кметът Гиньо Саранкин и съветникът Митьо Събчев отишли в къщата на сестра му и го   предупредили да напусне селото. След малко полският пъдар го закарал при каймаканина в Казанлък и там бил отново затворен. След като го осво-бодили не се върнал в Турия, защото чорбаджиите, под страх от властта, не го приемали. Скитал от село на село и едва след Освобождението му разрешили да се върне. Заселил се в новосъздаденото село Павел баня, Цанко Минков - Комитата почина   на 5 октомври 1944 година, на 90 годишна възраст.
Така завърши животът на един родолюбец, който донесе до нас спомените за онези героични дни и за великия Ботев.
Кореспондент
Христо ПОРОВ