Българските медии не искат да се погледнат в огледалото на собствената си съвест

Данаил Данов е програмен директор на Центъра за развитие на медиите, София. Центърът е сред организациите, участващи в международен консорциум, изпълняващ проект, осъществяван в рамките на програмата ФАР на Европейския съюз и насочен към подпомагането на медиите в България. Именно чрез този проект в края на миналия месец 42 български медии приеха и подписаха Етичен кодекс на българските медии.

Господин Данов, при официалното подписване на Етичния кодекс на българските медии преседателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков каза, че е “стреснат, трогнат, очарован”. Има ли властта у нас основания за подобни емоции. от този акт на журналистическото съсловие в България?
Не бих си помислил и за момент да коментирам думите на професор Герджиков, които иначе самият аз чух с ушите си при церемонията по подписването на Етичния кодекс в хотел “Шератон”. Колкото до емоциите на властта, породени от този кодекс, от принципите, правилата и стандартите, залегнали в него, искрено се надявам те да са само положителни. Както би следвало да е искрена радостта на всеки, когато става свидетел на някакво положително развитие. Така че, ако все пак има наличие на известна,макар и малка, доза скептицизъм, в случая това се дължи главно на формирания с времето условен рефлекс, форма на защитна реакция, насочена към все още свежите спомени за разнообразни опити на властта да яхне, да обюзди медиите, като ги впрегне в служба на собствените си користни интереси.
Приетият Етичен кодекс ще направи ли българските медии обществени, каквато всъщност е крайната цел?
Предполагам, че в случая използвате думата “обществени” като тъждествена със “служещи на обществения интерес”. В такъв контекст със сигурност това е целта, идеята, надеждата. Това в теоретичен план би следвало вече да е факт, след като кодексът бе подготвен, приет и подписан от всички основни представители на медийната среда - собственици на медии, ръководители, редактори, журналисти, медийни юристи и експерти, неправителствени организации. След като бе уважен и възхвален лично от най-висшите представители на властта - президента, министър-председателя и председателя на Парламента. И след като в продължение на дни бе представян пред аудиторията-зрители, читатели и слушатели. Да сте чули някой от аудиторията да е казал нещо срещу Кодекса. Следователно на думи всички са “за”. Как стои обаче въпросът със защитата на обществения интерес на практика? И ще се окаже ли този Кодекс успешен там, където досега се провалят усилията както на държавата (Законът за радиото и телевизията, НСРТ, СЕМ), така и тези на гражданското общество (различните опити за етични кодекси на Центъра за независима журналистика, АБРО, СБЖ и т.н.). В момента мога само да се надявам. Защото ако от една страна съм оптимистично настроен, поради високата степен на общ консенсус при настоящия кодекс, така у мен остават и много съмнения, дължащи се на проблема със собствеността в медиите у нас. Ако изведнъж след написването и приемането на този кодекс се окаже, че моралът и етиката са станали част от управленската култура на медиите, със сигурност само-регулацията ще успее. Ако не, уви, и този кодекс ще изпълни ролята на потьомкиновото село.
Доколко тази журналистическа конституция ще успее да имунизира медиите от влиянието на капитала, икономическите и политически групировки? Или отдавна вече сериозните медии си изработиха подобна ваксина...
В дългосрочен план-със сигурност мисля, че ще успее. Защото с всички критики, които отправяме към медиите, не можем да не признаем обстоятелството, че те са сред най-динамично развиващите се фактори на прехода в България. Достатъчно е да си припомним как изглеждаха медиите само 15, даже 12 години назад. Доколко обаче това ще стане “сега”, “в този момент”, “утре” ми е трудно да прогнозирам. Бавно, но сигурно политическата класа узрява за простата истина, че не може и не бива да се меси в редакционната независимост на медиите. Което е някакъв залог, че рано или късно и икономическите интереси ще прозрат рисковете от такава намеса. И първото нещо, което трябва да се случи в този аспект, е прозрачността в медийната собственост. Имаме вече етичен кодекс, нека да въведем и обществен регистър за собствеността в медиите. Тогава със сигурност нещата ще заработят на още по-бързи обороти.
Регионалните медии са безспорно по-уязвими от влиянието на парите, на местното лоби и по-трудно отстояват редакционната си независимост. Оттам и по-често се налага в името на криво разбран страх, скрупули, да се позовават на “отлично информирани източници”. Това води до риска от понижено обществено доверие по отношение на предоставяната информация. Как да се опазят от този порочен маниер на работа в бъдеще малките медии? Приетият Кодекс не толерира това...
Приетият Кодекс не разглежда медиите като национални, регионални или местни. Той предлага еднакви правила за всички. Позоваването на източника на информация е основно правило. А как към него да се придържат представителите на по-малките медии е нещо, което все още стои на дневен ред. Съзнавам че оцеляването в условията на тесния местен пазар е сложен процес, че малките медии далеч не притежават финансовите възможности на националните електронни оператори и централните издания. Затова пък съществуват редица неправителствени организации, които са готови да помагат с юридически съвети, с набрания си опит. И ако журналистите от малките медии се научат да търсят помощта им преди това да се е наложило, преди да са влезли в ролята на правен ответник, на субект на съдебни отношения, те ще бъдат много по-малко уязвими. Ще дам пример, много журналисти са изкушени от възможностите на скритата камера, на скрития микрофон. Не казвам, че такива средства не бива да се използват в случаи, когато всички други средства са опитани, но са останали без резултат. Казвам само, че за да се използват те, преди да се вземе такова решение, въпросът трябва да се консултира не само с шефа на редакцията, но и с юрист, който да подскаже точния подход, кое “да” и “как това да стане”.
В приетия Кодекс се казва, че обществото има право да знае кой притежава и контролира медиите у нас. Здравословно ли е това за обществото?
Разбира се. Мисля, че без това да се случи, общественото доверие към медиите ще продължава да е под въпрос. Защото за какви морални ценности, за какви етични норми и стандарти ще говорим, когато не желаем изначално да отговорим на въпроса “кой, кой е” в медиите. Прозрачността в медийната собственост е задължително условие, за да станат те “четвърта власт”. Иначе винаги те ще бъдат уязвими по отношение на общественото доверие.
Научиха ли е медиите в България, а от там и техните аудитории да различават информациите в интерес на обществото и тези, които са интересни на обществото?
Боя се, че не още. Ако се опитаме да вникнем в самата дума “медия”, тя означава “в средата”, между обществото и властта. В момента, в който медиите забравят това и се приближат до едната от тези две страни, те се превръщат или в средство за PR, за просто пропагандиране, или реклама на нечии интереси, или в популистка маша, таблоид, шок, шаш или нещо подобно.
Доколко приетият Кодекс ще имунизирира медиите и работещите журналисти в тях от корупцията, автоцензурата и плагиатството?
Не бих искал да правя прогнози. Кодексът е факт едва от три седмици. Тепърва предстои той да бъде проверяван в практиката, именно като средство срещу нещата, които посочихте.
Шеста година Центърът за развитие на медиите обучава журналисти от страната и чужбина. Коя според Вас е най-голямата болест на българската журналистика сега?
Болест не бих го нарекъл, но като основен проблем бих назовал нежеланието или липсата на смелост в медиите, в журналистите да се погледнат в огледалото на собствената си съвест и да кажат “ами в момента сме такива, искаме да се променим, знаем накъде сме тръгнали, следователно трябва да направим ето какво”. Но ако все пак използваме медицинската терминология, тази ситуация ми напомня на пациент, който е при доктора с желанието да се лекува, но и с категоричното нежелание да назове точните симптоми на болестта. Докато тази практика не се загърби, успешно лечение едва ли е възможно.
Деляна Бобева

Из “Етичен кодекс на българските медии”

Предоставяне на достоверна информация на обществото

Точност
Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти
Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.
Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.
При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
Поправки
Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация и ще се извиним, ако е необходимо.
Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от  неточни или подвеждащи  публикации.
Източници
Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото.
Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.
Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.

Редакционна независимост

Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията.
Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали.
Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.
Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари.
Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.
Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този Кодекс.
Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.

Обществен интерес

Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано само, ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
По смисъла на този Кодекс информацията “в обществен интерес” не бива да се обърква с информацията, която е “интересна на обществото”.
Една публикация е в “обществен интерес”, само когато:
• е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
• съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
• предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.