Бъдещето на българското училище са електронното и дистанционно обучение

Стефка Дамянова е преподавател по компютърна графика в Професионална гимназия по пластични изкуства “Акад. Дечко Узунов”, ръководител е на компютърна школа “Арк”, Казанлък.
“Да науча децата, че компютърът е средство, което помага за по-бързата и качествена работа и след това средство за забавление, на това мото е подчинена 13-годишната ми педагогическа практика. Компютърът не е скъпа мебел, която да бъде използвана единствено за забавление. Той е и връзка със света, задължително сегашните деца трябва да имат комуникация в Интернет, да контактуват с връстниците си по света”, категорична е Дамянова.

Госпожо Дамянова, кое Ви провокира да разработите проект за елкетронно обучение в средното училище? Каква е същността му?
Проектът, с който аз кандидатствах - “Електронно обучение – управление на проекти, планиране и внедряване в училищата” и бях одобрена е към Националната агенция “Сократ”, подпрограма “Коменски”, финансиран е от Европейския съюз. Предизвикателство за мен беше да докажа професионалните си способности, да докажа на всички в малкия ни провинциален град, че работата и финансирането по проекти, не е само за избраници, а и за обикновените, действащи учители. Човек, който е амбициозен, който иска, може да направи един стойностен проект, който да бъде одобрен.
Колко време Ви отне подготовката на проекта и кой Ви оказва през това време помощ?
Трудно е да се подготви един такъв проект.Подготовката ми отне близо месец, много часове в Интернет, много часове с английски, задължително е да се знае този език. Необходимо ми беше да осмисля нещата, да намеря моята ниша, това което ще ми бъде наистина полезно, а не просто да отчета дейност.Аз самата най-вече си помогнах – намерих необходимите консултанти, отидох лично при тях, с всички мои въпроси им “влязох под кожата”. Всъщност това са хора, на които работата им е да помагат на тези, които са решили да създадат някакъв стойностен проект.Регионален консултант на моя проект беше Венци Киров в Пловдив. В последствие изместиха регионалната консултантска служба в Хасково, това е твърде неудобно за нас, но непрекъснато има връзка в Интернет с консултантите от София и Хасково, така че разстоянието не може да бъде пречка, за някой, който реши да разработва проект. Пари за проекти има невероятно много, които за сега се отчита, че България не може да усвои. Защо? Защото има много обикновени, работещи хора като мен, с идеи, на които обаче им липсва информация за подготовката, кандидатстването и осъществяването на проекти. Те се притесняват, че сами няма да могат да се справят. Напротив, ние сме длъжни да покажем, че можем, че сме дори на по-високо ниво от някои страни, вече членки на Европейския съюз. Необходимо е да кандидатстваме, да усвоим всички пари, които ни се отпускат по проекти, за да можем да допринесем за нашето собствено професионално развитие. И най-вече, това което е моята болка, за развитието на образованието в нашия град и гимназия.
При разработването на проекта, имаше ли неща, които Ви притесняваха, сблъскахте ли се с голяма бюрокрация ?
Сроковете ме притесняваха, но бюрокрация няма. Всичко е точно обяснено, всички формуляри за кандидатстване са направени така, че ако са попълнени правилно, няма никакви притеснения. Най-важното в случая обаче е, да я има идеята и тя да е качествена.
И каква е Вашата идея, какво точно представлява електронното обучение в средното училище? И доколко този вид обучение на този етап е реално осъществимо?
Същността на електронното обучение е поставяне в сайтове в Интернет на лекционни материали, на презентации, които обясняват теорията по съответен предмет – освен по информатика и информационни технологии, по физика, химия, биология, история на изкуството, математика, разработване на тестове, които учениците могат да правят и в училище, и в къщи. Това е много добра методика за работа за учениците от нашата гимназия, които имат самостоятелна форма на обучение или за т.нар. дистанционно обучение, защото така те могат да пестят пари от пътни за срещи с учители. Могат да си подготвят нещата, ползвайки компютъра, всички материали, поставени от учителя по съответния предмет и после при срещата, т.нар. обучение “лице в лице” само да бъде направена консултация, разговор по определените теми, изпитване. Това се прави в цял свят, това в момента е практика за изучаване на повечето компютърни програми в Интернет – има такива безплатни и платени сайтове, дори сайт на Майкрософт, който е за електронно обучение и в който след като се покрият тестовете може да се получи диплома. В момента електронно обучение се внедрява в Нов български университет в София и в Техническия университет в Пловдив. Всичко е видимо, всичко е в Интернет, всеки родител може да провери какви материали е сложил лекторът или учителят, да види неговото дете на какво ниво е, как се е справило. Но това е бъдещето и не може да стане по абсолютно всички предмети. Чуват се и твърдения от рода, че компютърът ще измести учителя. Това никога няма да стане. Но компютърът, както обяснявам на моите ученици е средство, както всяко друго средство за работа. То ни пести много време и ни помага да се подготвим на много по-високо ниво, защото когато урокът се види във вид на презентация, анимация, на нещо по- интересно, е много по-резултатно. За сегашните деца това е светът, той не е една изписана огромна формула от край до край на черната дъска, която не им е интересна, не може с нищо да ги привлече.Когато видят тази формула действаща на екрана, я възприемат по свой, вътрешен начин и запомнят веднага, има интерес и тогава искат да учат.
Това е и предизвикателство към самоподготовката и интелекта и на самите учители…
Безспорно. Но не само електронното обучение поставя нови критерии в самоподготовката на учителя. Учителите трябва да възвърнат авторитета на професията. Мисля, че всички колеги, които са престанали да развиват професионалните си умения, трябва просто да отпаднат. Не може да има учител, който да не се усъвършенства непрекъснато. А и идвайки в училище, младите няма да искат да работят по старому. Но и електронното обучение няма да бъде внедрено за ден-два, особено в средните училища. Това зависи от Министерството на образованието, от Инспектората, от техниката, с която разполага всяко едно училище, от подготовката на кадрите. Тук трябва да спомена, че не е необходимо учителите по отделните предмети сами да поставят уроците си в Интернет, за това си има хора, работи се в екипи.
В колко средни училища в България в момента се работи по електронното обучение на учениците?
В нито едно средно училище, електронното обучение е факт за някои висши учебни заведения, от следващата година там ще се работи изцяло на този принцип. След това, според мен, идва ред на професионалните, на средните училища, така че ние трябва да сме подготвени с кадри и да реализираме проекта.
Каква е стойността на проекта?
Проектът, който е за моя квалификационен курс, една седмица в Прага съвместно с учители от други европейски страни, получи финансиране в рамките на 1 500 евро, което е напълно достатъчно за покриване разходите по обучението.
Каква беше същността на този курс и с какво бяха полезни срещите Ви с колеги от други страни в Прага?
От този курс аз разбрах какво представлява електронното обучение, как да бъде планирано то, как да бъде съставен бизнесплан, как да се търсят спонсори. Иска ми се това обучение да бъде внедрено в практиката. Мисля, че в рамките на пет години то ще е вече факт за цялата страна. От професионална гледна точка, в нашата гимназия, като ръководител на компютърния кабинет съм човека, който ще работи по внедряване на електронното и дистанционно обучение. Голямата амбиция на Художествената гимназия е да бъде едно от първите средни училища, които да работят по новите, модерни технологии, това е бъдещето за училищата. Невероятно полезни за мен бяха контактите с колеги- учители от по-развити страни. Сравних моето ниво и изобщо нивото на преподаване в България с това в останалите страни, обстановката, в която преподаваме, да не говорим за заплащането, което получаваме. Според мен различията, между българските учители и тези от други европейски страни, при това не в наша полза, са причината за падналия престиж на учителската професия у нас. Няма качествени хора, които да искат да стават учители.
И защо не е престижна учителската професия в България?
Защото в момента за образованието се отделят много малко финансови средства – само пари за заплати, за почти никакво друго развитие. Обстановката в училищата е под всякаква критика. Обикновено все няма пари за ремонт. Разбира се, работи се за преодоляването на тези трудности, но за момента това е действителността – студено е, влажно е, когато вали дъжд, тече вътре в сградата, имам предвид Художествената гимназия. Това ще бъде преодоляно постепенно. Едва сега получихме от Министерството на образованието седем компютъра, които са ни крайно недостатъчни. Нямаме и софтуер. Нашето училище е специфично, то не е само общообразователно, от него излизат художници. Поради всичко това няма хора със способности в модерните компютърни технологии, с владеене на чужди езици, които да искат да работят в момента в училище.
А това е потенциал, който би могъл да бъде полезен.
Да, училището би могло да ползва този потенциал, но младите хора искат преди всичко да бъдат полезни за себе си и за семейството си. Искат да работят в модерна обстановка, с адекватно заплащане. Това нещо го има в другите страни – Гърция, Италия, Белгия, Словения. Бях шокирана - в тези страни получават близо девет пъти по-високо заплащане от нашето. Само аз, единственият представител на България и шестимата колеги от Румъния бяхме на едно положение – непрекъснати реформи в образованието, които объркват, малко пари за образование и немотивираност на учителите, да не говорим за учениците.
С други думи, вече е крайно време да се спре само с констатациите за критичното състояние, в което се намира нашето средно образование и да се пристъпи към решаващи промени, защото в противен случай със съжаление ще продължим да правим смущаващи статистики, колко млади хора годишно напускат България ?
Да, в момента изтичането на мозъци от България не можем да спрем по никакъв начин, това може да бъде спряно с много драстични мерки – със създаването на много добри работни места и със съответното заплащане. А може би и учителите трябва да изискваме повече. Сега по-голямата част от преподавателите са от старата генерация и са страшно търпеливи. Те са доволни на това, което им дават и някак си нямат енергията вече, да действат по какъвто и да било начин. Докато аз, например, а и много други колеги, имаме амбицията да направим нещо, за да могат учениците да излязат наистина добри специалисти. Защото икономиката ни зависи от сегашните ученици.
Според Вас, оправдана ли е носталгията на някои Ваши колеги, по “онова време” в системата на средното образование, често пъти там се търси и спасение, и оправдание, а и се цитират положителни примери ?
Мисля, че не са толкова много хората, които с носталгия си спомнят какво е било по-рано. Аз лично, когато бях ученичка, “лошото“, на което ни учеха беше да сме скромни, послушни, да си прочетем урока и да го разкажем точно, както е по учебник, което за мен е крайно неправилният метод на обучение. Огромна част от нашите ученици, особено в Художествената гимназия са мотивирани да влизат само в часовете, в които им е интересно. Те си правят избора, не учат абсолютно всичко на едно ниво – знаят, че “това ще ми бъде полезно, аз ще ставам такъв, искам да уча това”. И наблягат точно на този предмет, влизат с огромно желание в тези часове, търсят учителите за повече информация. Докато другите предмети, които останаха, и то на национално ниво, да се преподават по старите методики, не могат да мотивират учениците, крайно безинтересно им е и дори бягат от часове. Мисля, че учителите в огромна степен трябва да се съобразяват в днешно време с нивото на учениците – те са безкрайно интелигентни.
Славяна Узунова