16:56 | 04 ноември 04
1640
Напоследък се наслушахме и нагледахме на какви ли не ужасии. Случаят с жестокото убийство и разчленяване на седемнадесет годишното момче, като че ли не само шокира българското общество, но и го хвърли в ужас. Толкова ли са лоши децата ни, че да стават жестоки убийци и то дори без някаква съществена причина? Започнаха въпроси: кой, защо, как, поради какви причини… човек се изгражда като личност. Той е продукт на социалната среда в която живее. Следователно, ако подобни абсурди се случват и са извършени от деца, това вече е сериозна диагноза за цялото ни общество. Кого да обвиняваме? Държавата, политиците, училището, семейството, Църквата…? Вината, или отговорността е комплексна, но никой не иска да я нарече споделена. А и когато колата се обърне, пътища много.
На базата на тези и подобни размишления, реших в качеството си на дописник за в. "Долина", както и като студент по теология, да направя следващото допитване до ученици от осми до дванадесети клас на училище "Екзарх Антим Първи". Благодаря на директора и заместник директорката за разрешението и пълното съдействие това да се случи. Избрахме ден, в който ученическият съвет се събра на заседание, относно обсъждане на Харта за Демократични Училища без Насилие. Училището е спечелило проект и право да участва в тази Харта, което е много важно признание. Съвсем на кратко, в документа се говори за равнопоставеност, уважение, взаимни отговорности, демократичен орган от ученици, учители, родители, който да взема решения; посредници при разрешаване на спорове и конфликти…Хартата ще се обсъжда във всеки клас, ще бъде закачена на видно място и ще се изисква нейното изпълнение. Посрещнаха ни много слънчеви млади хора, на които умората не личеше, въпреки напрегнатия ден. Представям себе си и свещеник Петър, който ме придружава. Започвам веднага с въпросите, защото и времето ни е малко.
Чувствате ли се пренебрегнати като личности в училище, в семейство, сред приятели?
- Не достига времето за разговори, за изказване на лично мнение, за изслушване на приятелите. Така е, защото учебният процес е на принципа диктуване-записване, много остарял метод. Според мен, дискусионната форма е за предпочитане. Иначе в семейството се разбираме, важно е да си уча уроците, да изхвърлям боклука…/следва смях/
Може ли в училище да се научите да общувате адекватно, да комуникирате с различните възрастови групи?
- Училището е мястото, където прекарваме по-голяма част от времето си. Тук основно се учим да комуникираме. Телевизията бълва филми, които преливат от насилие. Четох наскоро журналистическо проучване на в. "24 Часа", според което, ако се брои всяко убийство, излъчено на екрана, цифрата ще е около милион.
Защо тогава гледате, може да изберете друг канал, или да изключите телевизора. Да прочетете книга, да речем? Вярно ли е, че хората на вашата възраст не четат?
- Тези ценности с четенето на книгите са изгубени. Огромен поток информация се предлага по електронен път. Защо да чета, когато има Интернет? Четенето на книга е изгубено време.
Книгата излишна ли е?
- Не, но по-интересно ми е да гледам някакъв филм.
Свободното време, имате ли го и как го оползотворявате? Чувствате ли се много ангажирани?
- Натоварени сме. Изпитвания, контролни, но ако иска човек да намери време за нещо, винаги ще го направи. Но, къде ли да отидем, все едни и същи кафенета, Тюлбето, Розариума и…това е!
- Аз не се чувствам толкова ангажиран, свиря на китара, излизам с приятели…
Как оценявате връзките си с вашите приятели?
- Човек трябва да цени приятелите и да бъде на едно ниво с всички тях, да не ги дели на големи и малки, добри и лоши. Аз се опитвам към всичките си съученици да се отнасям добре. Жалко е когато на някого му се подиграват. Външният вид не е от значение, важно е разбирателството, общите интереси, приятно прекараното време.
- Приятелите не са за един ден, възможно е дори в бъдеще да останат близо до нас. Затова критерият външност отпада, но нека да са добри, да могат да изслушват, да помагат. Дори и с възрастните е така, трябва да разбереш гледната им точка.
Ако правилно разбирам, духовните качества са много по-ценни. Какво разбирате под духовен идеал?
- Дали вярвам в Бог ли?
Ако искате, нека така да поставим въпроса, макар не всички присъстващи да са християни, няма никакво значение. Всяка религия има ценностна система, която не е за пренебрегване.
- Аз не вярвам в Бог. Смятам, че това, което искам, мога да го постигна сам.
- За мен, Бог е Любов. Не е някакъв тиранин, или ръка, която управлява живота ми. Той е всичко хубаво в живота на хората.
- Самата Любов, към всичко, дори към животните, природата…
Училището може ли да възпитава духовни ценности?
- Нищо не възпитава, защото всичко е разрешено. Навремето се е изисквало от учениците, сега е демокрация, преход.
Кое, или какво поражда агресията и насилието?
- Ние сме на мнение, че училището като институция не може да породи насилие. Филмите, Холивуд, телевизията… Насилието влиза от вън, от семейството дори. А и някои хора смятат, че така ще станат много велики и всички ще ги забележат.
- Завистта надделява, особено между момичетата. Ако да речем, другата има по-хубав приятел.
- Завистта не е според мен само при момичетата. Някои хора искат да са център на внимание на всяка цена, затова е така.
- Агресията е освобождаване на отрицателна енергия. Икономическото положение, парите играят роля.
Как виртуалната реалност влияе на съзнанието, или подсъзнанието? Игрите са пълни с брутално насилие, това не е ли подсказване на поведение?
- Да, точно така се получава, в подобни на играта, но действителни ситуации, сякаш имаш готов модел на действие. Възпитават насилие в тези, които ги играят, на игра всичко е възможно. Мисля, че лабилната психика лесно се поддава на такова влияние.
Къде виждате изход, училището си има едни функции, родителите са заети, средата е под критика?
- Духовните ценности не се преподават, те се изграждат. Мисля, че трябва да има психолог, с който да споделяме проблемите, да искаме съвет. Аз съм била при психолог и ми помогна. В нашето училище трябва да има поне двама, а няма нито един. Всички мислят, че има нужда.
- Много важно е какъв човек е психолога. Някои приятели вършат същата работа, умеят да те разберат.
Родителите на убитото момче искат мъст: "Око за око, зъб за зъб". Това решение ли е? Има ли достатъчно наказание за отнет човешки живот? Може ли наказанието да изкупи вината, или да поправи стореното?
- Аз ненавиждам насилието във всичките му форми. Но, никой няма право да отнема човешки живот. Наказание трябва да има, не може този човек да излезе на свобода след две години и да продължава да убива.
Наказанието е пост фактум. Не е ли по-добре да се вземат превантивни мерки?
- Законите си ги има, но никой не ги спазва. Няма страх от тях, нито от полиция. Също като в училище, закъсняваш, но си казваш, тя, класната ще ми извини отсъствието.
- При Крум законите са си тежели на мястото- за кражба ти режат ръката…
Времето неусетно лети в приятно събеседване. Темата е много обширна, не може да се изчерпи за час. В заключение, давам думата на свещ. Петър, който дълги години съдейства на училището и винаги е добре дошъл.
Здравейте потомци на отец Паисий Хилендарски - започва да говори за Библията, за Иисус Христос…, за това, че по конкретен случай от живота на цар Давид е написан покайният псалом 50. В него се казва: "Помилуй ме Боже по великата си милост и по многото си щедрости изглади беззаконията ми. Защото в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и ме очисти от моя грях. Защото беззаконието си съзнавам и моят грях е винаги пред мен…" Грехът поврежда човека, който не е създаден от Бог за зло, а за добро. Вижте природата, колко много хармония и красота, никакво безредие и излишество. Само хората са в дисхармония със себе си, с природата… Защото са в дисхармония с Твореца на всичко видимо и невидимо. Как ще се борим с греха, действителността доказва, че е недостатъчно това, което се опитваме да правим. Защото и ап. Павел/който преди да бъде призован от Бог е бил гонител на християните/ казва: "Не доброто, което искам, а злото, което не искам , него върша". Деца убиват деца! Защо? От ревност, от злоба. И ето пак какво е казано в Библията за това: "Делата на плътта /т.е.греха/ са известни - прелюбодейство, разпътство, идолослужение, ревност, гняв, разпри, разногласия, убийства. Делата на духа са - мир, кротост, смирение…" Човек се ражда в грях, живее в грях, грехът е навсякъде около него. Всички питат дали има изход? ДА, ИМА! Изоставили сме една велика Любов - Бога, Който изпрати Своя Единороден Син Иисус Христос, за да понесе върху си греха на света. Нека се обърнем и потърсим помощ от Господа, да се уповаваме на Него, защото за него няма нищо мъчно. Библията, обаче стои затворена, и всички стоят безучастни към нея. Църквите са отворени, нека който иска да заповяда, на сила не става. Бог да ви благослови!
Това, което забелязах бе, че не всички слушаха свещеника с внимание. Някои се побутваха, подхилкваха. Нормално е. Сигурно никой до сега не им е говорил за Бог, и то по този начин. В заключение се опитах да кажа на нашите млади събеседници, че явно за тях това е нова информация, за която трябва да отделят време, за да я осмислят. Никоя нова идея, пък особено тази да погледнат от друг ъгъл на религията, не бива да се отрича напълно, докато не се преценят нейните достойнства, или слаби страни. Сигурно много хора се плашат да не би някой да иска да ги направи прекалено религиозни. Никой не може да го стори, ако самите те не поискат. Ние предлагаме да ви съдействаме, ще се радваме, ако можем да сме полезни.
Какво обобщение може да се направи от няколко въпроса и отговора? Лично аз останах с впечатлението, че това са едни амбициозни, жизнерадостни млади хора, малко объркани, малко несигурни. Съвсем нормални. Иска им се нещата около тях да изглеждат по друг начин, да има промяна. Не знаят как и кога, нито кой ще го направи, но вярват, че ще бъде по-добро. Колко ли правителства още ще умуват, дали да има вероучение, или не. Защото етносите са различни. Психолозите в училищата, макар и да им се възлагат такива надежди, едва ли ще решат проблема. Е, тогава, какво? Нека всеки направи изводите за себе си. Духовното възпитание не е лека и бърза работа, а времето не чака никого. Отговорността, обаче е пред всички ни. Редно ли е да бездействаме?!
Пламен /12б/, Деян /12б/, Величка /9б/, Габриела, Десислава, Тихомир /12а/, Младен /11б/, благодаря ви за смелостта да изкажете мнението си. Благодаря и на всички участващи за доброто посрещане. До нови срещи, надявам се.
Сраницата подготви: Ани Стефанова
ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ: ПОЗНАВАМЕ ЛИ ДЕЦАТА СИ?!
Напоследък се наслушахме и нагледахме на какви ли не ужасии. Случаят с жестокото убийство и разчленяване на седемнадесет годишното момче, като че ли не само шокира българското общество, но и го хвърли в ужас. Толкова ли са лоши децата ни, че да стават жестоки убийци и то дори без някаква съществена причина? Започнаха въпроси: кой, защо, как, поради какви причини… човек се изгражда като личност. Той е продукт на социалната среда в която живее. Следователно, ако подобни абсурди се случват и са извършени от деца, това вече е сериозна диагноза за цялото ни общество. Кого да обвиняваме? Държавата, политиците, училището, семейството, Църквата…? Вината, или отговорността е комплексна, но никой не иска да я нарече споделена. А и когато колата се обърне, пътища много.
На базата на тези и подобни размишления, реших в качеството си на дописник за в. "Долина", както и като студент по теология, да направя следващото допитване до ученици от осми до дванадесети клас на училище "Екзарх Антим Първи". Благодаря на директора и заместник директорката за разрешението и пълното съдействие това да се случи. Избрахме ден, в който ученическият съвет се събра на заседание, относно обсъждане на Харта за Демократични Училища без Насилие. Училището е спечелило проект и право да участва в тази Харта, което е много важно признание. Съвсем на кратко, в документа се говори за равнопоставеност, уважение, взаимни отговорности, демократичен орган от ученици, учители, родители, който да взема решения; посредници при разрешаване на спорове и конфликти…Хартата ще се обсъжда във всеки клас, ще бъде закачена на видно място и ще се изисква нейното изпълнение. Посрещнаха ни много слънчеви млади хора, на които умората не личеше, въпреки напрегнатия ден. Представям себе си и свещеник Петър, който ме придружава. Започвам веднага с въпросите, защото и времето ни е малко.
Чувствате ли се пренебрегнати като личности в училище, в семейство, сред приятели?
- Не достига времето за разговори, за изказване на лично мнение, за изслушване на приятелите. Така е, защото учебният процес е на принципа диктуване-записване, много остарял метод. Според мен, дискусионната форма е за предпочитане. Иначе в семейството се разбираме, важно е да си уча уроците, да изхвърлям боклука…/следва смях/
Може ли в училище да се научите да общувате адекватно, да комуникирате с различните възрастови групи?
- Училището е мястото, където прекарваме по-голяма част от времето си. Тук основно се учим да комуникираме. Телевизията бълва филми, които преливат от насилие. Четох наскоро журналистическо проучване на в. "24 Часа", според което, ако се брои всяко убийство, излъчено на екрана, цифрата ще е около милион.
Защо тогава гледате, може да изберете друг канал, или да изключите телевизора. Да прочетете книга, да речем? Вярно ли е, че хората на вашата възраст не четат?
- Тези ценности с четенето на книгите са изгубени. Огромен поток информация се предлага по електронен път. Защо да чета, когато има Интернет? Четенето на книга е изгубено време.
Книгата излишна ли е?
- Не, но по-интересно ми е да гледам някакъв филм.
Свободното време, имате ли го и как го оползотворявате? Чувствате ли се много ангажирани?
- Натоварени сме. Изпитвания, контролни, но ако иска човек да намери време за нещо, винаги ще го направи. Но, къде ли да отидем, все едни и същи кафенета, Тюлбето, Розариума и…това е!
- Аз не се чувствам толкова ангажиран, свиря на китара, излизам с приятели…
Как оценявате връзките си с вашите приятели?
- Човек трябва да цени приятелите и да бъде на едно ниво с всички тях, да не ги дели на големи и малки, добри и лоши. Аз се опитвам към всичките си съученици да се отнасям добре. Жалко е когато на някого му се подиграват. Външният вид не е от значение, важно е разбирателството, общите интереси, приятно прекараното време.
- Приятелите не са за един ден, възможно е дори в бъдеще да останат близо до нас. Затова критерият външност отпада, но нека да са добри, да могат да изслушват, да помагат. Дори и с възрастните е така, трябва да разбереш гледната им точка.
Ако правилно разбирам, духовните качества са много по-ценни. Какво разбирате под духовен идеал?
- Дали вярвам в Бог ли?
Ако искате, нека така да поставим въпроса, макар не всички присъстващи да са християни, няма никакво значение. Всяка религия има ценностна система, която не е за пренебрегване.
- Аз не вярвам в Бог. Смятам, че това, което искам, мога да го постигна сам.
- За мен, Бог е Любов. Не е някакъв тиранин, или ръка, която управлява живота ми. Той е всичко хубаво в живота на хората.
- Самата Любов, към всичко, дори към животните, природата…
Училището може ли да възпитава духовни ценности?
- Нищо не възпитава, защото всичко е разрешено. Навремето се е изисквало от учениците, сега е демокрация, преход.
Кое, или какво поражда агресията и насилието?
- Ние сме на мнение, че училището като институция не може да породи насилие. Филмите, Холивуд, телевизията… Насилието влиза от вън, от семейството дори. А и някои хора смятат, че така ще станат много велики и всички ще ги забележат.
- Завистта надделява, особено между момичетата. Ако да речем, другата има по-хубав приятел.
- Завистта не е според мен само при момичетата. Някои хора искат да са център на внимание на всяка цена, затова е така.
- Агресията е освобождаване на отрицателна енергия. Икономическото положение, парите играят роля.
Как виртуалната реалност влияе на съзнанието, или подсъзнанието? Игрите са пълни с брутално насилие, това не е ли подсказване на поведение?
- Да, точно така се получава, в подобни на играта, но действителни ситуации, сякаш имаш готов модел на действие. Възпитават насилие в тези, които ги играят, на игра всичко е възможно. Мисля, че лабилната психика лесно се поддава на такова влияние.
Къде виждате изход, училището си има едни функции, родителите са заети, средата е под критика?
- Духовните ценности не се преподават, те се изграждат. Мисля, че трябва да има психолог, с който да споделяме проблемите, да искаме съвет. Аз съм била при психолог и ми помогна. В нашето училище трябва да има поне двама, а няма нито един. Всички мислят, че има нужда.
- Много важно е какъв човек е психолога. Някои приятели вършат същата работа, умеят да те разберат.
Родителите на убитото момче искат мъст: "Око за око, зъб за зъб". Това решение ли е? Има ли достатъчно наказание за отнет човешки живот? Може ли наказанието да изкупи вината, или да поправи стореното?
- Аз ненавиждам насилието във всичките му форми. Но, никой няма право да отнема човешки живот. Наказание трябва да има, не може този човек да излезе на свобода след две години и да продължава да убива.
Наказанието е пост фактум. Не е ли по-добре да се вземат превантивни мерки?
- Законите си ги има, но никой не ги спазва. Няма страх от тях, нито от полиция. Също като в училище, закъсняваш, но си казваш, тя, класната ще ми извини отсъствието.
- При Крум законите са си тежели на мястото- за кражба ти режат ръката…
Времето неусетно лети в приятно събеседване. Темата е много обширна, не може да се изчерпи за час. В заключение, давам думата на свещ. Петър, който дълги години съдейства на училището и винаги е добре дошъл.
Здравейте потомци на отец Паисий Хилендарски - започва да говори за Библията, за Иисус Христос…, за това, че по конкретен случай от живота на цар Давид е написан покайният псалом 50. В него се казва: "Помилуй ме Боже по великата си милост и по многото си щедрости изглади беззаконията ми. Защото в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и ме очисти от моя грях. Защото беззаконието си съзнавам и моят грях е винаги пред мен…" Грехът поврежда човека, който не е създаден от Бог за зло, а за добро. Вижте природата, колко много хармония и красота, никакво безредие и излишество. Само хората са в дисхармония със себе си, с природата… Защото са в дисхармония с Твореца на всичко видимо и невидимо. Как ще се борим с греха, действителността доказва, че е недостатъчно това, което се опитваме да правим. Защото и ап. Павел/който преди да бъде призован от Бог е бил гонител на християните/ казва: "Не доброто, което искам, а злото, което не искам , него върша". Деца убиват деца! Защо? От ревност, от злоба. И ето пак какво е казано в Библията за това: "Делата на плътта /т.е.греха/ са известни - прелюбодейство, разпътство, идолослужение, ревност, гняв, разпри, разногласия, убийства. Делата на духа са - мир, кротост, смирение…" Човек се ражда в грях, живее в грях, грехът е навсякъде около него. Всички питат дали има изход? ДА, ИМА! Изоставили сме една велика Любов - Бога, Който изпрати Своя Единороден Син Иисус Христос, за да понесе върху си греха на света. Нека се обърнем и потърсим помощ от Господа, да се уповаваме на Него, защото за него няма нищо мъчно. Библията, обаче стои затворена, и всички стоят безучастни към нея. Църквите са отворени, нека който иска да заповяда, на сила не става. Бог да ви благослови!
Това, което забелязах бе, че не всички слушаха свещеника с внимание. Някои се побутваха, подхилкваха. Нормално е. Сигурно никой до сега не им е говорил за Бог, и то по този начин. В заключение се опитах да кажа на нашите млади събеседници, че явно за тях това е нова информация, за която трябва да отделят време, за да я осмислят. Никоя нова идея, пък особено тази да погледнат от друг ъгъл на религията, не бива да се отрича напълно, докато не се преценят нейните достойнства, или слаби страни. Сигурно много хора се плашат да не би някой да иска да ги направи прекалено религиозни. Никой не може да го стори, ако самите те не поискат. Ние предлагаме да ви съдействаме, ще се радваме, ако можем да сме полезни.
Какво обобщение може да се направи от няколко въпроса и отговора? Лично аз останах с впечатлението, че това са едни амбициозни, жизнерадостни млади хора, малко объркани, малко несигурни. Съвсем нормални. Иска им се нещата около тях да изглеждат по друг начин, да има промяна. Не знаят как и кога, нито кой ще го направи, но вярват, че ще бъде по-добро. Колко ли правителства още ще умуват, дали да има вероучение, или не. Защото етносите са различни. Психолозите в училищата, макар и да им се възлагат такива надежди, едва ли ще решат проблема. Е, тогава, какво? Нека всеки направи изводите за себе си. Духовното възпитание не е лека и бърза работа, а времето не чака никого. Отговорността, обаче е пред всички ни. Редно ли е да бездействаме?!
Пламен /12б/, Деян /12б/, Величка /9б/, Габриела, Десислава, Тихомир /12а/, Младен /11б/, благодаря ви за смелостта да изкажете мнението си. Благодаря и на всички участващи за доброто посрещане. До нови срещи, надявам се.
Сраницата подготви: Ани Стефанова
Още новини от Казанлък:
Питаме Казанлък
Как се справяте с по-високите цени на стоките и услугите?
РепорТИ за Казанлък
Обяви от Казанлък:
Комплекс “Есен” гр. Казанлък набира персонал
Комплекс “Есен” гр. Казанлък, набира персонал: кухненски работници и сервитьори. За контакти на място в к-с “Есен”,...
Работа
24/04/2025
гр.Казанлък
М+С ХИДРАВЛИК” АД търси да назначи сортировач - опаковчик, металургична продукция
За нуждите на „М+С ХИДРАВЛИК” АД, гр. Казанлък, стартираме подбор на кандидати за длъжността: Сортировач - опаковчик,...
Работа
16/04/2025
гр.Казанлък
Алекс Груп търси да назначи шофьори
Поради разширяване обема на работа търсим да назначим двама шофьора с кат. С за постоянна работа. Фирмата се...
Работа
09/04/2025
гр.Казанлък
„М+С ХИДРАВЛИК” АД търси да назначи МАШИНЕН ОПЕРАТОР МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ, ЦПУ
За нас: 60 годишна история, клиенти от цял свят, продукти с доказано качество – това сме ние от ”М+С ХИДРАВЛИК”АД....
Работа
27/03/2025
гр.Казанлък