Наистина, защо да не кажем няколко изречения за 10-ти ноември? Все пак, 15 години се навършват вече от онова, което се случи на тогава на този ден. Честно казано, нямаме никакво намерение да правим каквито и да било политически намеци и коментари в нашата малка, но спретната, рубрика. Между другото, тази дата не фигурира никъде в националния календар. Изхвърлиха я и политическите партии от своите летописи, по различни причини. Но, каквото и да говорим, нещо започна да се случва след 10-ти ноември 1989 г. Казанлък не беше сред първите в страната, но и ние си спретнахме протестен митинг. Пред входа на стадиона в условията на сибирски студ. И, о, чудо! Традиционно нихилистично-консервативно настроения казанлъчанин, пренебрегна уюта на топлото жилище и се появи на митинга. Явиха се хиляди с различни политически убеждения, без да броим полицаите и тайните агенти. Появи се и още едно типично казанлъшко качество - сеирджилъкът, който сред казанлъчани има традиции и славна история. Престояхме 2-3 часа на кучешкия студ и си тръгнахме - едни обнадеждени, други разочаровани. И се започнаха нови митинги, демонстрации, като местата на тяхното провеждане последователно се придвижваха все по към центъра. Великият мореплавател Дончо Папазов, като кандидат за народен представител, от вече оформилата се опозиция, яростно пускаше червени балони пред входа на ДК "Арсенал". Развяваха се знамената на "Подкрепа" и на новите или възстановените опозиционни партии. Минахме през избори за Велико народно събрание, временни кметски управи, при които цареше, скромно казано, абсолютно безвластие. Дойде време за местни избори. Кандидатът на демократичните сили, потомственият куленец Бончо Сарафов спечели категорично балотажа и стана кмет на Общината. Общинските съветници от СДС бяха категорично болшинство. И машината на новото време се завъртя. Сега, 15 години по-късно, кметът на новото време е пак куленец. Скромното ни мнение е, че куленци умеят да се справят с проблемите. Има достатъчно доказателства. Емил Пенчев