Три гримаси на “златните маски”

В брой 39 от 1 октомври 2004г. вестник “Седмица” публикува статията “ От какво и от кого зависи развитието на туризма в Казанлък? - Защо няма интензивен туристически поток тук?!” с автор инж. Стефан Папукчиев. Идеята на автора и редакционния екип бе направеният анализ да провокира една широка обществена дискусия както пряко по повдигнатия проблем, така и чрез нея да бъде направена реална равносметка, да бъдат очертани реалните хоризонти на институтите в Казанлък, които правят, съхраняват и разпространяват културни продукти.
В този брой, уважаеми читатели, ви предлагаме гледната точка на председателя на Групата на писателите към СБП в Казанлък - Веселин Стоянов.

Едно откритие, което нареди Казанлъшката долина сред първите места на световната история, по парадоксален начин срути всички фалшиви кули и обожествявани авторитети, които през последните 10 -15 години, създават митове за себе си.
Така Златната маска на един достоен владетел накара златните маски на посредственоста да се кривят в нелицеприятни гримаси.

ДОЛИНАТА НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ РЕАГИРА КАТО ГЛУХА ПРОВИНЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Първото, което лъсна с пълна сила в тази история, бе липсата на толерантност към чуждите успехи, което тутакси ни нареди сред най-глухите провинции на бъдещия Европейски съюз.
Началният сигнал беше тонът на едно писмо, което бе внесено за разглеждане в Общинския съвет. Автор на писмото – Постоянната комисия по култура (ПКК) към същия ОбС, където според общото правило, би следвало да заседават старейшините на града. Тонът на писмото бе издържан в стила на най-добрите образци на доносите от 1953 година. Обектът на доноса беше д-р Георги Китов, ръководител на археологическата експедиция ТЕМП. 
Тревожното бе, че изведнъж инстинктът на чакал, характерен за махленското мислене и поведение, изпълзя с цялата си наглост. Без да са направили нищичко за прекрасната архитектура на откритите през последните 12 години гробници, за да видят бял свят и зрители, съветниците от ПК по култура тутакси се оживиха при вида на златото.
И започнаха да пресмятат несъществуващи пари.
И това не е най-обезпокоителното. Лошото бе, че вместо да заеме достойна позиция на разумни хора, ПК по култура нададе вой до небесата, премина към лични обиди - какъв разбойник бил д-р Китов. Как копаел незаконно, как измъквал съкровищата под носа ни. И, за да бъде всичко в тон на традициите, в града плъзнаха слуховете – пръстенът бил намерен в джоба на работник, Китов донесъл маската от някъде другаде, за да я открие в Казанлъшко, ама това си му било практика, и прочие нелепи истории.
Част от тях доведоха до непозната в историята на археологията намеса на полицията. Само дето не повикаха Бойко Борисов.
След което, неоправданото високомерие стигна сияйни върхове. Постоянната комисия по култура, с председател Васил Самарски, без да е стъпила нито веднъж на въпросните разкопки, започна серия от драматични заседания. Като Политбюро по време на Възродителния процес. Със същия ленински плам от там бранеха казанлъшките (или своите?!) интереси. Отказаха разговори с Българската академия на науките. Според Самарски, Академията не им била на нивото. От ПК по култура можели да разговарят само с Министерството на културата.
Това е – ни повече, ни по-малко!
Увлечението по политически мурафети доведе до там, Самарски категорично да заяви, че въпросът можел да се постави и за политическо решение направо от премиера Симеон Сакскобургготски.
Както казваше несъстоялият се министър Големанов:”По-нагоре – небе...”
Сетне ПК по културата самовлюбено препоръча на кмета Стефан Дамянов да не подписва договор в БАН, като страна за Казанлък. С което го подведе и постави в изключително неловко положение (може и това да е била целта?!), при което се наложи самият кмет спешно да пътува за столицата, за да подпише договора с БАН, както беше първоначалният вариант, предложен от София.

ГРИМАСА ПЪРВА

иззад, която надничат ред спомени и премълчавани факти
Помните ли читалище “Искра”?!? Имаше такова читалище, в което винаги се е влизало свободно. Дори след двата пожара, които е претърпяло, дори след един атентат с бомба през 30-те години.
През 80-те години пък направо не можеше да се разминеш от хора в читалището. Аз го помня, защото работех там 6 години. Тогава в театъра съществуваха драматични, сатирични, музикални и куклени формации. Хората обичаха читалището си, библиотеката му, актьорите на читалището бяха обичани и познавани от целия град. Те бяха част от атмосферата на Казанлък. Изнасяха се между 25 и 40 представления на месец. Не само в Казанлък, но и на сцените на Габрово, Трявна, Стара Загора, Благоевград. Два пъти за една година Драматичният театър игра на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.
Днес всичко това е минало...
Има читалище “Искра”, в което не се влиза. Красиви и нежни момчета стоят на входа и обясняват, че не може да влезете. Трудно е не само да влезеш в сградата на читалище “Искра”. Трудно е да станеш член дори на самата организация читалище “Искра”. Пък и никой не те иска. От ръководството вероятно считат членската маса на читалището самодостатъчна, за да възпроизведе същото ръководство.
Което, всъщност е целта...
Благодарение на липсата на културна политика и преследването на чисто политически цели, от ръководството на БСП в Казанлък бе извършено най-голямото престъпление срещу читалище “Искра” – то бе въвлечено в политическите интриги. От което неговият председател се бетонира с политически средства. Защото се закле да го задържи като червен бастион. Пак от което, читалището загуби характера си на свободно сдружение. Читалище “Искра”, създадено от най-светлите умове на града преди повече от столетие, за да събира, на практика днес почна да разделя.
Така се роди читалище “Възродена Искра”. Което пък стана символ на син бастион. Този път грешка на СДС. Но какво пък - дето се вика - и Иван Гороломов и Николай Александров си имат по едно читалище. Добре, че другите политически сили не са се сетили. За СДС, което някак започна да се губи е разбираемо, че се опитват да създаде всякакви форми на сини организации. За БСП обаче такова отношение към светинята “Искра” е най-малкото неприлично. Като поведение! Защото времето на идеологически отдел на партията остана в миналото.
Пък кой знае?!

ГРИМАСА ВТОРА,

на най-скъпите баклавички между смешната и тъжна маска на театъра
Няма смисъл да правя уговорки, че държа на съществуването на театър “Любомир Кабакчиев”. Който ме познава, знае много добре, че никога не съм бил на противното мнение. Напротив, дори съзнателно на моменти съм преувеличавал постиженията му, воден от мисълта, че на прохождащото дете трябва да се помага.
Прохождащото дете обаче се превърна в капризно и своенравно отроче, което реши, че заслужава всичката обич и финансово внимание на околните. И не се посвени тутакси да си ги поиска. С рев, тръшкане и нервно настояване. Така то стана вредно за себе си, защото колкото и да е красиво и любимо, всяко влюбено в себе си същество омръзва на всички.
Още повече, се оказва, че за всички успехи по фествали и прочие театрални събирания, казанлъшкият театър си плащал. С четирицифрена сума за консултантска дейност (говори се за 8 хил. лева) на видна софийска театрална деятелка. Срещу този хонорар възрастната дама режисирала участието на трупата в различни театрални изяви.
Така намираме отговор на въпроса, как в Казанлък един спектакъл едва изживява няколко представления и то пред публика, която след това, най-вероятно, мигом ще забрави входа на театъра, а по фестивалите печели грамоти. Ама, видите ли, театърът експериментирал модерни форми!
Аман вече от модерни и кратки форми!
Цялото творческо безсилие се реализира с парите на хората. А те искат театър, не експерименти. Всеобщо е мнението, че именно в класическите, по режисьорски подход постановки, трупата се представя най-успешно. Ако не вярвате – питайте публиката, а не хоноровани съветници от столицата. Защото в крайна сметка театърът е създаден, за да играе в Казанлък, пред нашата публика, с нейните представи и интереси, а не в Истанбул, макар че чувам - там се представили добре.
Дори донесоха баклава...
Няма друг културен институт, творческа група или отделен творец, които да са финансирани толкова щедро, а резултатите да остават на равнището на площадна вечеринка. Каквато, впрочем ни предложи творчески екип от театъра тази година при избора на “Царица Роза”. Тогава момичетата, които кандидатстваха, останаха като фон на мъжката стрийпгрупа “Максимус”. Което беше обидно за тях и за нас, защото изборът на Царица Роза не е вариете, а символ на града. “Максимус” беше проява на вулгарен вкус, но такива са очевидно предпочитанията на творческия екип.
Чудя се обаче, защо трябва да ни ги натрапват?!
Ако искаме театър “Любомир Кабакчиев” да направи истинските си крачки като творческа институция, без платена столична дойка, трябва да помолим сегашното ръководство да си подаде оставката. До кога ще го дундуркаме? Ако има чест, достойнство ще го стори заради доброто на театъра, където сега мотивите за работа над пиеси, избор на актьори и режисьори, както и разпределението на ролите, се осъществява от извънтеатрални мотиви. 
Знаете за какво говоря...

ГРИМАСА ТРЕТА,

между празнословието и уговорките на вечните победители
“Златната маска” на казанлъшката култура, както сполучливо определи Васил Самарски една журналистка, умее да говори. Дълго, обиграно, емоционално обагрено, на места и логично. Основната задача е целите да останат скрити.
Но умее и да действа. Дори с охранителни фирми, които изпращат здравеняци да разчистят личното му пространство. Нищо, че действията му са незаконни. Нищо, че прокурор се намеси, за да ги спре и да махне заградителните ленти, които председателят на ПК по култура постави на едно заведение покрай читалището.
Защо изведнъж точно сега Самарски се сети за тези земи. Защо още през 1998 г., когато читалището се е съдило с Общината за въпросните 4 декара, не е обърнало внимание, че ги подвеждат и им присъждат земя в кв. 168, а не в кв. 172, където са действителните им имоти? Тази немърливост, между впрочем, ще доведе до дълги съдебни спорове за земите, дела за доказване и т.н., които пак ще плаща читалището, тоест данъкоплатецът.
Когото, иначе, не пускат да влезе вътре!
Само че, по логиката на човешкото поведение, крайните резултати обикновено са целите, които някой си поставя. Само посветените правят връзката, че днес читалището ще участва със земя в грандиозен проект за бизнесцентър в централната градска част на Казанлък. Другите участници са крупни предприемачи. Те имат парите и мощностите за изграждането. Какво обаче ще спечели читалището от участието си в това начинание? Никой не казва. Не се е чуло да е проведено и Общо събрание, на което да бъде решено бъдещето на читалищните имоти, които някога са купувани с доброволни средства на гражданите на Казанлък. Тоест, пак с наши, на дедите ни, пари.
Оказва се, че Васил Самарски умее добре да оперира с парите и идеалите на обществото.
Така през всичките години той беше неизменният спътник на победилия кмет. При Бончо Сарафов градеше имиджа на млад и успяващ бизнесмен, каквато бе мечтата на онзи син електорат. При Иван Гороломов получи подкрепата за овладяване на читалище “Искра” и подписа онзи скандален договор за гробищния парк. При Стефан Дервишев получи голям дар – закриха общинското радио, тоест остана без конкуренция, пък била тя и на по-ниско ниво от радио “Вис виталис”. При Стефан Дамянов, освен екскурзия до Япония, получи пълната власт над културния живот на града. Която днес се свежда само до театъра.
Освен това е председател на групата на левицата, председател на злополучната ПК по култура, председател на читалище “Искра”, директор на театъра, собственик на единственото в региона радио. Той не крие, че амбицията му е да стане кмет на Казанлък. Сигурно и заради това ходи вече с охрана, която бди зорко над него, дори по време на сесиите на Общинския съвет.
В което няма нищо лошо. После ще го ръкоположим за Папа Римски и ... по нагоре – небе...

ФИНАЛ ЗА ПОБЕДИТЕЛИ И ПОБЕДЕНИ

Така вечните победители стигнаха до историята със Златната маска. Която показа, че задържането им на важни позиции в казанлъшката култура за толкова много време, е унищожило у тях чувството за мярка и те, може би фатално, са проиграли времето и шанса да бъдат съпричастни към реалните болежки на казанлъшката култура и на казанлъшкото общество.
Кой поглежда към писателите, художниците, музикантите на Казанлък? Единици от тях едва намират пари, за да издадат книгите си, да изложат картините си или да платят зала за концерт. Никой от тях не получава заплата за изкуството, което прави. В същото време за театър се заделят 230 хил лв. на година. Само за справка ще отбележа, че в Института за космически изследвания към БАН, където работят 200 души, годишният бюджет е 800 хил. лева. Може би по тази причина, един творец от Казанлък, като научи за парите, които театърът получава, възкликна: “Тия да не са извънземни, бе?!”
Не знам дали са извънземни, но ще отбележа още един печален факт – пред очите ми млади и талантливи хора напускат отвратени градеца ни, защото не виждат перспектива в блатото на вечно повтаряща се победа на личните интереси над обществения морал и потребности. Тези хора никога няма да се върнат тук и никога повече няма да прославят родния си град! Което наистина е жалко, защото за посредствеността става все по-охолно и широко.
Може би в главите на вечните победители се върти халюцинацията, че историята се пише от самите тях. Ще припомня думите на прекрасния български поет Никола Инджов: “Ако историята я пишат победителите, то я създават победените.”
Справка – Априлското въстание.
Веселин Стоянов
Председател на Групата на писателите към СБП
Град Казанлък