Турска гробница в Скобелево събира хората за добро и справедливост

До там води мнима пътечка от утъпкана трева и глух звук от кучешки лай. Нейде в ниското се вижда старото турско гробище, а отгоре е самият Балкан- страшен, мамещ и суров.
Мястото пооживява ромонът на вадата, идеща от Бялата река - Акдере и десетките виснали по клоните на дърветата цветни кърпички, герданчета и сини маниста - оставена човешка болка.
Скоболевското теке- турската гробница, тюрбето, гробът на бейовете, така знаят мнозина това сгушено кътче.
 Легедната за него е известна повече на неместни люде, търсещите лек - пришълци от Турция, далечен Анадол, Гърция, Македонско, от различни краища на България.
И легедната, и текето, и грижата по него сега ревниво пази 66 годишната Шерифе Мехмед Кула- най- старата жена в рода Кула. Според нея, някъде в далечните времена в село, чийто приемник днес е чирпанското Горно Ново село живял бей Тахир.
Бил добър човек, състрадателен и помагал на всички, изпаднали в беда. Семейството му било на особена почит сред хората в селото, добрините му- познати и отвъд него.
Беят имал верен чирак, който считал за свой брат и близък- Айваз. Един ден решил да иде на хаджилък в Мека, за да стане още по-честит.

Не минало много време

и Айваз получил прозрение. Глас отвисоко му казал, че господарят му иска топли мекици и помолил съпругата на бея да ги замеси и отнесе още топли.. Жената не вярвала, че това може да стане. “Там е далеч - рекла тя на Айваз - няма да стигнеш навреме. Чиракът бил непреклонен. Взел прясно приготвените топли мекици и се качил на белия кон. Земята под него се прегънала няколко пъти, невидима сила поела конника и начаса той се озовал в Мека при господаря си. “Чудо е станало с теб, бей Тахир”, рекъл Айваз сам невярващ на случилото се. “Чудото си ти -отговорил смутеният хаджия. - Теб избра чудото, ти ми донесе топли мекици.”
Обратният път към дома минавал през Балкана. Нейде над някогашното село Суфларъ, днешно Скобелево, Павелбанско. Край Акдере конят на бея стъпил на камък. От силата му и чудото, дето съпровождало двамата пътници, камъкът омекнал, конят се препънал и падал. Беят се ударил смъртоносно. От мъка по него си отишъл и чиракът му. Гробовете и на двамата останали над селото, в гъстия и свъсен Балкан. Там ги намерили местните.

Години наред се дивили на чудесата

дето се случвали край гробовете на двамата хаджии- беят Тахир и чиракът Айваз. Слепите проглеждали, куците прохождали, болните оздравявали, бездетните се сдобивали с рожби, гурбетчиите прокопсвали, кривналите в лошия път блудници се завръщали у дома, лошотията и завистта изчезвали. Хора с мъка на сърце и искрена молитва над гроба на двамата светци, за каквито ги канонизирали с времето, се прибирали честити по домовете си и оставяли мъките си по дърветата.

Сега около текето

дърветата са окичени с разноцветни парцалчета, кърпи, герданчета и маниста, “приютили” оставена болка.
От благодарност към чудесата, които намирали простосмъртните в текето- мюсюлмани, християни, евреи, арменци, започнали да се събират всяка година там и да дават курбан за здраве, берекет, прошка, като послание за добро и справедливост между хората.

Тридневни били тържествата

съпроводени с конни кушии, мазни борби и курбани. Идели хора от всички краища на страната. Така до средата на миналия век. После всичко потънало във времето. Такава е легендата, която баба Шерифе разказва и пази. Научава я от свекърва си, съпругата на местния ходжа на близо 6-вековната селска джамия. Старата жена е от селото на бея Тахир. И знае, че това не е случайно. Сега тя води до текето, покрито с нови керемиди от благодарни люде, всички търсещи лек. За тялото и сърцето. В прясно измазаното в зелено теке, от намерила изцеление старозагорчанка, посетителите обикалят три пъти гробовете на светците, завити в лъскави килимчета в зелено дървени пирамиди. Хората оставят върху тях бели листчета с черни болки, късове от Корана с много надежда, сини маниста за щастие. Между гробовете има място за болните - лягаш там и оставяш и мъка, и болка. Може и с ръце върху сандъците да полежиш, изцеление да поискаш. Прошка, ако си съгрешил, от тежка клетва да се отървеш. После нова обиколка и молитва на всеки ъгъл. Ако си от смелите, може да чуеш и отговора на “силата”, дето иде от единия край на текето за болката си.
“Истината да казваш, къзъм, инак лошо,“ упътва блудниците баба Шерифе. За изцеление до гроб пиеш и от старите турски ибрици - пръстени стомни с чучури, три шепи вода от Акдере - там дето стъпил конят на бея и станало чудото.

Много чудеса

са ставали тук, разказва и дядо Ахмед Кула, син на стария ходжа на селото и съпруг на баба Шерифе. Виждал е как носена на ръце жена, след три посещения на текето става. Божа работа е това, не наша, убеден е старецът.
Никой в Скобелево не обяснява магията на текето. Просто вярва в нея. И като от всяко чудо, изпитва боязън.
Посланието на скобелевското теке - да събира хората за добро и справедливост знаят в местното ДПС. И имат идея - да възстановят някогашните големи събори на добруването, сбиращи в края на май хора от различни религии. И да я превърнат в голям празник – на толерантността и умението ни да живеем заедно. Независимо от различията ни.
А дотогава по мнимата пътечка към текето ще пъплят хора с много болка и още повече надежди.
Деляна Бобева