Обществото трябва да съдейства за зачитане правата и свободите на гражданите

Осман Рюстем Бюлбюл е роден в Хаджи Димитрово през 1939г. По професия магистър-агроном с 30-годишен трудов стаж. Управител на фирма ЕТ “Бюлбюл”. Член на УС на ССИ. Експерт по земеделие в Агробизнес центъра в Казанлък. Председател на Земеделска кооперация “Прогрес”. Учредител на Националната асоциация за евроинтеграция на малцинствата в България. Член на Национално ДПС. Владее писмено и говоримо руски, немскии турски езици. Преследван и принуден да емигрира от страната от бившия комунистически режим. Член на австрийската Социал-демократическа партия от 1991г. Работи активно за интеграцията на малцинствата и издигането на обществения им статус в съответствие с европейските норми и международно-правни документи.

Какво е състоянието на структурите на НДПС в общината, след като от близо три години партията не дава “признаци на живот”?
След оставката на ръководството през последните три години организационното състояние е неудовлетворително. Запазени бяха местните съвети в Бузовград, Крън, Казанлък, Хаджи Димитрово, Шейново и Ясеново. По тази причина партията не участва самостоятелно на местните избори. Предвид предстоящата общинска конференция възстановихме структурите в Кънчево, Ръжена, Долно Изворово и Копринка. До момента са проведени общи събрания в тези населени места и са избрани ръководни органи на местните съвети. Понастоящем общинската организация наброява 70 членове.
Как виждате ролята на НДПС в местния политическия живот?
Като партия със социалдемократическа платформа ние взаимодействаме с всички политически сили за разбирателство, единство и равенство между всички български граждани с цел съжителство между етносите и недопускане на омраза и дискриминация, за права на индивида, свобода и социална сигурност на всички общности.
Какви ще са претенциите на НДПС в предстоящите парламентарни избори?
За тази цел е учреден предизборен коалиционен съюз “ Български републикански блок “. Съвместното ни участие на местните избори с Партията на труда и “БЗНС “ ни дава основание да прогнозираме бъдещето наше участие в Парламента и управлението на страната. В 27 –ми Старозагорски избирателен район имаме потенциал за постигането на тази цел.
Наемате ли се да направите анализ на сегашното състояние на ДПС?
ДПС безспорно е утвърдена политическа сила. Като управляваща партия обаче, се явява като парадокс слабата електорална подкрепа, която има в нашата община. Изборните резултати не дават основание да се твърди, че същата притежава монопол и единствени права да представлява малцинствения електорат. От местните избори през 1995 г. до последните ДПС е изгубила 80 процента от своя електорат. Буди недоумение участието им в общинското управление с 1 003 гласа. Считам, че отношението на избирателите е най-достоверният и определящ фактор за сегашното състояние на ДПС.
Каква е връзката между социалдемократическите ви убеждения и политиката на ДПС и НДПС?
Убежденията ми за социалдемократическия модел напълно се вписват с програмните цели на НДПС. Икономическото състояние и жизненото равнище на общия ни електорат обаче напълно се разминават с либералната платформа на ДПС.
Каква е Вашата философия за интеграцията на малцинствата?
Интеграцията на малцинствата следва да се провежда в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека. Цялото общество трябва да се стреми , чрез просвета и образование да съдейства за зачитане на индивидуалните права и свободи на гражданите. Сегрегацията пречи на приобщаването на малцинствените групи към българската нация.
Има ли противоречие между консумираните права на малцинствата и неосъзнатите задължения?
Действително съществува такъв проблем, но той е в резултат на установения етнически модел и неразвитото гражданско общество в нашата страна. Подобен негативен процес не следва да бъде толериран от обществото.
Какво е отношението на българина към селското стопанство? Питам Ви защото 30 години от живота си сте посветили на тази материя.
Селското стопанство е  традиционен и основен отрасъл за страната ни. Аграрният сектор претърпя радикални промени, които го доведоха до неефективно състояние. Негативно е и отношението на българина към отрасъла. С присъединяването ни към ЕС обаче, този въпрос става актуален. Ползвайки средствата на пред присъединителните програми селското стопанство ще се превърне в привлекателен и доходен бизнес. Бъдещето е на модерното земеделие и животновъдство, организирани в съответствие са европейските норми. Сдружаването на земеделските производители е предпоставка за постигане на тази цел.
Славяна Узунова