Младостта е носител на ново мислене и вяра в бъдещето

Повече от четиридесет години в моята учителска практика съм се ръководила от мисълта на Вирджиния Улф : “ Само четири пръста на ръката са успоредни, а палецът винаги сочи в страни.” И когато съм вдигала заплашително пръст срещу ученика, никога не съм забравяла, че показалецът е един от четирите пръста. А когато пръстите са събрани в юмрук, палецът винаги остава по-висок от другите.
Затова винаги съм уважавала чуждото мнение – правилно или не, то е част от духовния свят на опонента. Хората са различни и не можем да ги идентифицираме по отпечатъците на пръстите, дори и по ДНК-то, защото мисълта е висота – лична и неприкосновена и тя изгражда индивида в житейския му път.
Животът ми премина предимно с млади хора в Медицинския техникум – Стара Загора. Всички курсисти съм приемала като мои деца и винаги съм прощавала грешките им. И за отбелязване, винаги съм била щастлива , защото на прошката, отговорът винаги е бил – уважение и обич, добрина и привързаност.
В последните години много се дразня от мнението на много хора, че младите са неучтиви, нетолерантни, злобни, не зачитат чуждото мнение… Това не го приемам, защото младостта е носител на нови идеи, ново мислене, нови пориви и вяра в бъдещето. Затова ли трябва да ги упрекваме?! Трябва да се прекланяме пред тяхната целеустременост за по-хубав живот, европейска култура, присъединяване към европейски ценности, начин на живот и бъдеще.
Но това е по-голямата цел – реална и в близко бъдеще осъществима.
Другото, съществено днес е, че младите са много по-различни от нас, хората от старото поколение, че реализирали се вече в живота, превръщат в човешка доброта наученото в семейството, училището и обществото. И това вече го чувстваме, то ни топли. С всеки изминал ден младото поколение, т.е. нашите деца, стават не само добри граждани, специалисти, ръководители, но с отношението си към другите – с добрина и човечност, разбиране и чувство за отговорност, ни карат да се гордеем.
Случаят, който искам да споделя с читателите на вестник “Седмица” е потвърждение на казаното по-горе.
Наложи ми се да ползвам услугите на отдел “Екология” в Община Казанлък. За отсичане на прогнил орех в землището с. Голямо Дряново трябваше да получа разрешително. Подадох молба. Съответният специалист акуратно се отзова на молбата ми и в посочения срок трябваше да получа разрешителното. Когато отидох за това в отдела се оказа, че служителят, който трябва да подпише е излязъл в отпуск. За целта трябваше да отида на следващия ден. Обясних на негова колежка - Петя Папазова /младши експерт “Екология”/, че идвам от Стара Загора и за мен е проблем пътуването всеки ден, защото гледам внучето си.
Стъписах се от учудване, когато младата дама взе молбата от ръцете ми и тръгна да търси заместник, който да я подпише. След няколко минути се върна с вече подписаното разрешително и любезно, с усмивка, с положена на рамото ми ръка, каза да отида на касата да платя за услугата и да я изчакам, тя лично ще ми донесе разрешителното. Забележете – отдел “Екология” се намира на четвъртия етаж, а касата на партера.
Някои ще кажат, че това е задължение на служителката. Не, човечността и добрината не са задължителни за никого. Те са най-висшата форма на човешката добродетел, която краси човека.
Благодаря на човечната служителка Петя Папазова с думите :” Направи добро… и го хвърли в морето!” И майка ми казваше така, но всичко добро хвърлено в морето, винаги изплува над водата. А доброто винаги гали ръцете ни, пали скрито огънче в душата ни, прави ни много щастливи. Трябва да бъдем винаги горди!` 
Цветанка Пенчева