Можем да успеем в борбата с тероризма, но властите и обществото трябва да действат справедливо

Избиването на мирно цивилно население в Ню Йорк на 11.09.2001г. породи антиислямска кампания и осъществи мечтаната от Буш “глобализация”. Терористичната атака в Мадрид на 13.03.2004г. подсили тази кампания и допринесе Испания да прекрати мисията си в Ирак, а с това и да се лиши от плячката – петрола. А терористичния акт в училището в Беслан на 3 септември 2004г. за пореден път хвърли презрение върху активистите на исляма и даде повод за възвръщането на така мечтания от Путин “тоталитарен режим”. Зад тероризма стоят политически и икономически интереси, а в Корана и житието на Пророка Мохамед няма ни най-малки намеци за призиви, вдъхновяващи несправедливи зверски каузи. Така например в Корана четем: “Сражавайте се със сражаващите се срещу вас и не престъпвайте!” /2:190/, а в преданията за Мохамед четем: “Пророка порица избиването на жени и деца” /Бухари –1293, Абу Дауд – 2669 и Ибн Маджах – 2842/. Въпреки тези факти терористите и медиите спрягат все повече и повече думата “ислям”, наред с тероризма. Ислямът се използва от терористите като маска на техните препоръки и безбожни деяния.

Терористите се вдъхновяват

от злоупотребата с някои стихове гласящи: “А на другите Господ рече, като слушах аз: Минете подир него през града та поразете; окото да не пощади, нито да покаже милост; старци, юноши и девици, деца и жени избийте до крак…” /Езекиил 9:5-6/
“И в този ден Давид каза: Който удари евусейците, нека мине по водата и порази слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа. Затова казват: Сляп и куц няма да влезе в дома Господен. /2 Цар 5:8/
Злоупотребата с тези текстове трябва да се вземе предвид за предотвратяване на терористични нападения по време на текущата Олимпиада на инвалидите в Гърция. Тези текстове от Стария завет се четат предимно от евреи и християни, но на тях те им придават тълкуване, което ги отдалечава от терора и ги приобщава към милосърдието. За разлика от тях някои крайни групировки като тази на Ариел Шарон и Бин Ладен не им придават скрит смисъл, а ги възприемат буквално и това ги прави много агресивни, непредсказуеми и жестоки. Тероризмът е най-жестокото средство за налагане на политически и икономически интереси, но той няма да успее, защото нищо не може да оправдае тероризма.
Тероризмът не е нещо ново в човешката история. Масовите гробове на цивилното босненско население и издевателствата над живите и мъртвите от тях са несъмнено доказателства за един скорошен терор. Само в босненския град Сребреница са избити и безследно изчезнали 8 хиляди души – мирно цивилно население. Това ще рече два пъти повече невинни жертви от трагедията на 11 септември 2001г. За това цялото човечество трябва да се обедини срещу тероризма. На първо място е

необходима пълна прозрачност

относно извършителите на терористични актове и тяхната мотивация; на второ – мобилизирането на обществеността срещу тероризма; и на трето – органите на реда да вземат всички необходими мерки за предотвратяването на евентуални терористични атаки. Не бива да се допуска дезинформация и цензориране на медиите, а напротив фактите да се представят на обществеността, такива, каквито са. Налагането на диктатура чрез ограничаване и отнемане на основните човешки права в името на сигурността ще бъде погрешен ход, чиито последици ще заличат демократичните ценности, ще дестабилизират и погубят обществото.
В борбата срещу тероризма трябва да се вземат подходящи сурови мерки срещу доказаните терористи и да се внимава “покрай сухото да не изгори и суровото!”. Пророкът Мохамед ни учи: “Пазете се от проклетията на угнетения и онеправдан човек, защото няма преграда между него и Бога, па макар той да е друговерец!”
Колкото до това

дали ще успеем в борбата с тероризма

да, ще успеем, стига властите и обществото ни да постъпят така, като изисква справедливостта. Но ако не се борим с тероризма или злоупотребим в борбата си, несъмнено сме обречени на проклятие и гибел. Защо Буш си навлече гнева на собствения си народ, а също и на всички останали народи.Защото злоупотреби в борбата си срещу тероризма. Той обяви безпощадна борба срещу екстремистки групировки на терора, а всъщност се оказа, че провокира все повече сред мюсюлманските народи ислямския фундаментализъм “за създаване на ислямски съюз и ислямско НАТО”. Другото е, че покрай терористичните групировки отделни народи и държави се оказаха под жестоките удари на американските санкции и бомбардировки, а терористите са все още “навсякъде и никъде”.
Спомням си все по-често думите на прочутия Мишел Нострадамус, че “Новият град /Ню Йорк/ на американска земя ще бъде като цяло погубен от удар, нанесен от пустинята на Месопотамия /днешен Ирак/ по заповед на арабин с черна чалма”. На фона на днешната международна криза се питам: ”Дали Буш в борбата си срещу тероризма провокира Ирак и го превръща в “бомба-закъснител”, и дали това, че иракчаните не разполагат с оръжие за масово поразяване няма да се окаже някой неочакван ден чиста илюзия? Да, но ако те имаха щяха вече да го използват. Ами ако малцината, които имат достъп до него се сдържат и очакват абсолютната подкрепа на производителя на тази страшна технология? Наистина става нещо много ужасно, което Буш сам провокира.
Затова в борбата си срещу тероризма преди твърдост, се нуждаем от трезвост, благоразумие, безпристрастие и справедливост. Едва тогава ще просъществува международно задоволство, сигурност и мир. Тероризмът е към своя край.

Али Шуган