Соломоновска дилема за бял персийски котарак

Героите в тази история са три казанлъчанки, един репорт и бял полу-персийски котарак. А може би два котарака.

Снимка на намереното мъжко коте публикува вчера в рубриката ни репорТИ Десислава. Вижте: РепорТИ/ намерено е полу персийско коте

Почти веднага две жени публикуваха коментари под репорта – това е моето коте, много ви благодарим, че го намерихте.  Това са М. и Н. Зарадвахме се, че толкова бързо котето намира стопаните си и дадохме контакт с Десислава и на двете, за да го видят и си го познаят. (Имената са редактирани на 24.01.2014, по настояване на участничките в тази история, бел. ред.)

Помолихме и двете да ни държат в течение, защото и други хора проявиха интерес и съобщиха, че ще се погрижат за котарака, ако не намери стопаните си. Първо си писахме вчера по фейсбук, а днес се чухме по телефона и с М. и с Н. Няма да украсяваме двете истории, нито ще заемаме страна. Ще ви ги разкажем така, както ни ги представиха:

Историята на Н. и Феликс

Н. е 9-класничка в Казанлък. Иска си котето, защото й остава единствен спомен от починалия й приятел. Преди 4 месеца той подарява на Н. 3-месечен бял полу-персийски котарак. Взел го от негов приятел - ветеринарен лекар от Казанлък. Той пък го взел от София. Затова Н. е сигурна, че котаракът не е бил намерен на улиците в Казанлък и евентуално да се окаже същият - преди това загубен котарак на М.

Кръщават 3-месчния персиец Феликс. Н. гледа котарака около 1 месец вкъщи. Възнамерявали да извадят паспорт на Феликс при доктора, но не го направили. „Съжалявам, че не го направихме, защото сега щях да докажа, че това е моето коте,” ни писа момичето. Дава го на приятелка за малко и котето изчезнало от нейната къща тази неделя. В същия квартал, в който Десислава намира белия персиец вчера. В понеделник загива приятеля на момичето и Н. не мисли за котарака, но като го вижда в репорТИ, се зарадвала, че се е намерило.

Историята на М. и Еди

М. живее в къща в същия квартал, в който е намерено вчера котето. Нейният бял полу-персиец Еди е роден в Енина в края на юли миналата година. М. и дъщерите й го взимат още без козинка на едва 20 дена. Хранят го с пипета в началото, по съвет на казанлъшки ветеринарен лекар. Грижат се за него около 6 месеца, като не го пускат на двора. Децата се привързват. Преди месец М. извежда котарака на двора си в слънчевото време, оставя го там и тръгва на работа. Поръчва на дъщеря си, като се върне от училище да го прибере, но децата и М. повече не го намират. Еди изчезва. До вчера вечерта, когато М. отива да види котарака от репорТИ при Десислава. Сигурна е, че е нейният, защото го познава по отличителен белег – едва забележимо петънце от сиви в основата си косъмчета на главата.

Преди да отиде след работа да види котарака, М. вече знаеше от нас за историята на Н. и за скръбта й.  Беше категорична, че за нищо на света не би взела чуждо коте, още повече, че децата й си искат техния си Еди, а не просто друг бял котарак. Но когато видяла котарака при Десислава, на която преди това описала белега по телефона, двете видели петънцето и били сигурни. Затова Десислава дава котарака на М..

Според Н., обаче, котаракът все пак е нейният, Феликс. Проучила, че всички персийски котараци имат по-тъмни петна на муцунките си. Спомня си, че Феликс е имал също. Казва, че ветеринарният лекар може да го потвърди.

М., обаче, също е напълно убедена, че е намерила Еди – когато се прибрал вкъщи, той веднага отишъл до лопатата за боклук: от малък обичал да си играе, странно защо - точно с нея.

В крайна сметка, нямаме причина да не вярваме и на двете, нито сме съдии, още по-малко, мъдри като Цар Соломон... (Ако не помните библейската притча, прочетете я под статията)

Не успяхме да се свържем с Десислава, но това не е толкова важно, защото не ни е работа да оценяваме решението й на кого да даде намерения котарак. 

Възможно е просто котараците да са два – 7 месечният Еди и 4 месечният Феликс, изгубени в един и същи квартал.

Ако намерите бял полу-персийски котарак в Казанлък – обадете ни се, ще ви свържем с Н. Тя продължава да си търси котето ...

Междувременно, още вчера Евлогия намери своите изгубени хъскита - в същия ден, в който пусна снимката им в нашите репорТИ. Вижте: РепорТИ / Загубени 2 хъски-мъжко и женско

Н. се обади в редкацията на kazanlak.com на следващия ден след публикацията на тази статия, 24.01.2014, за да помоли да премахнем имента и съобщи, че е намерила котарака си Феликс.

kazanlak.com

* Притчата за Цар Соломон и двете майки
Из Библията - трета книга "ЦАРСТВА"
Глава 3
   1."Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона , Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим.
   ....
16.Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
   17.И едната жена каза:о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща и родих при нея в тая къща;
   18.на третия ден след като родих , роди и тая жена ;  ние бяхме заедно , и в къщата при нас нямаше никой външен човек ; само ние двете бяхме в къщата.
   19.През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
   20.и тя станала през нощта, взела моя син от мен, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
   21.сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв ; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
   22.Другата жена каза : не , моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше : не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
   23.Царят каза : тая говори : моят син е живият, а твоят е умрелият ; а оная говори : не, твоят син е умрелият, а моят син е живият;
   24.И царят каза : дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
   25.И царят каза : разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
   26.И отговори на царя оная жена , чийто беше живият син, защото цялата й външност се бе развълнувала от жалост към нейния син : о, господарю мой! Дайте й това дете живо  и го не убивайте. А другата казваше : нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
   27.И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте : тя е негова майка.
   28.И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд."