Дървото се крепи на корените си
Срещата плануват отдавна Радка и Георги Матанови – брат и сестра, дългогодишни учители, сега вече пенсионери. Решават тя да бъде в навечерието на новата учебна година, като символ на едно ново начало – добро и весело, да бъде среща, която да постави традиция за срещи по-хубави, радостни поводи, а не тъжни, навяващи скръб.
Всички от рода очакват
срещата с трепет и вълнение. Всеки се е заел със задълженията си – с изработването на родословното дърво – Радка /най-малката дъщеря на Стойка и Георги Матанови/, Веска, Тотка, Мичето /Мария/ и Стефка – все внучки, отговарят за обедната почерпка – сандвичи, сладки…
Георги /син на семейство Матанови/ е поетична душа, иначе учител по физика и математика, написва стихотворението “Литни, крилата мисъл моя”, посветено на 14-годишната му внучка Славена, която го рецитира с патос на срещата. Георги е и носител на орден “Кирил и Методий”.
Идва дългоочакваният ден – 11 септември 2004г., последната събота преди откриването на учебната година. Родът Матанови се събира на Радовецката чешма, край казанлъшката Художествена гимназия. Пристигат общо 29 души, от Казанлък, Горно Черковище, Бузовград, Гавраилово, Сливен, Русе и София. Сред големите щастливо тича и най-малкият представител на рода – 4-годишният Радослав Рашков Тянов.
Кулминацията на срещата
предстои – жените постилат каменните пейки с пъстротъканите черги, дело на изкусната ръка на прабаба и баба им, застилат масите, макар и импровизирани с красиво избродирани на ръка покривки с българска бродерия – майсторство, предадено им в наследство от Стойка Матанова – майка и баба и Марийка – най-голямата дъщеря на Стойка и Георги.
За своя род разказва Радка Матанова – Чалъкова:
“Един от големите родове в Горно Черковище е нашият род Матанови. Той води началото си от прадядо ни Теньо Матанов. Неговият син Иван е нашият дядо, а Мария /снаха му/ е баба ми. Те са отгледали и възпитали осем деца. Едно от тях е баща ни Георги Матанов.”
В бялата, спретната двуетажна къща с цветната градина, пълна с ружи, шибои, иглика, зеленина, сред малиновите храсти на воля играят петте деца на Стойка и Георги – Марийка, Иван, Георги, Донка и Радка. Какви
усилия, воля, амбиция
са били необходими на родителите да изучат петте си деца – три от които стават учители – по душа и по призвание. Думите на благодарност, уважение и обич се леят в словата на Донка, дъщеря и Стефка Савчева /внучка/ в спомените им. Вълнуващи, живи картинни спомени.
Стойка Матанова е била от виден род от Горно Черковище. Учила е в Казанлък при една от най-добрите майсторки шивачки. Става изкусна бродерачка и шивачка, на престилки от кадифе, украсени с цветен венец. Умения, които предава на дъщерите си.
Георги Матанов /бащата/ е земеделец. Човек здраво стъпил на земята, познаващ добре и трудности и радости. Сръчността си предава на синовете – с обич да се грижат за земята, че тя ще им се отплати двойно.
Радка Чалъкова продължава развълнувана разказа си: “Годежи, сватби, кръщенета... Родословното дърво расте. Вървим ръка за ръка с нашите синове и дъщери. С нас са и снахите и зетьовете, които са дошли от също тъй топли гнезда и кацнали на нашето родословно дърво. Богата е неговата корона. Всички ние сме едно от неговите разклонения. Всеки клон се стреми нагоре към светлината, към науката, към образованието.”
В рода на Стойка и Георги Матанови има 8 учители, 5-ма инженери, 3-ма програмисти, 2-ма военни, 2-ма икономисти, архитект, филолог, научен сътрудник, преподавател в Бостънския университет, философ, и още много други специалисти.
В края на разказа си Р.Матанова споделя:
Гордеем се с нашия род
Гордеем се с нашите майка и баща, баба и дядо!”
На срещата цари задушевна атмосфера. С хляб и вино домакините посрещат гостите си, защото “Хлябът е насъщната храна. Виното е с цвета на кръвта, която тече във вените ни. Това е животът!” – обобщава Чалъкова.
Лее се вино, пеят се стари градски песни с акомпанимент на устна хармоника – изпълнение на Георги Матанов.
Мила и сърдечна среща, която завършва с посещение на тракийската гробница край Казанлък – израз на родолюбие и стремеж за познаване на корените не само на рода, а и на родното място,на Родината.
Надежда Бозаджиева
