По стара традиция в Казанлък на всеки три дни чудо

Възможно ли е в автобус да се возят 107 пътници ?!
Може, разбира се, ако автобусът е неоплан, например. Но този, за който иде реч и с който пътувах на 15 септември тази година от Голямо Дряново през Ясеново, Шейново, Хаджи Димитрово за Казанлък не беше нито неоплан, нито самолет, нито увеселителен кораб, а просто един обикновен 45-местен автобус, който пътуващите с него работници шеговито наричат “последното демократично наказание”. Освен тях, в автобуса пътуват и ученици, родители с малки деца, граждани, отиващи на пазар в града, пенсионери… Е, та пътуването с този автобус за тях се превръща в истинско наказание.
До 14 септември за Казанлък пътуваха два работнически автобуса, които се срещаха в Ясеново и тръгваха в две противоположни посоки. Единият през Голямо Дряново и Дунавци, превозващ работници за Западната индустриална зона – заводите “Първи май”, ЗИНО, “Кремона”, “Българска роза” и “Арсенал”, а другият през Шейново и Хаджи Димитрово, предимно за работниците от “Капрони” и “Арсенал”.
От 15 септември остана само единият автобус. За сметка на спрения, който пътуваше през Голямо Дряново и Дунавци за Казанлък е пуснат друг , който ощетява ясеновските и шейносвските работници, общо около 40 на брой, които трябва да слизат на центъра на Казанлък и от там всеки да си бере гайлето, с какво да се придвижва до работното си място. И…естествено всички недоумяват, как е възможно това – 100 души натъпкани в автобус като сардели?!

Това го няма никъде по света!

Не стига това, ами и вдигнаха цените на билетите с 20 стотинки, пенсионерското билетче хвръкна от 35 на 50 стотинки, а пътуването си остана кошмар.
Автобусите, за които иде реч, са собственост на ЕТ “Ауто-Пи-Петко Станчев”, с.Енина, които обслужват и линия N4 – до Овощник и Черганово.
Дни след увеличението на билетите се срещнах със собственика на фирмата Петко Станчев в дома му в Енина.
Любезният домакин явно добре познава транспортния бизнес, в който е от 1992г. и спокойно разясни възникналата ситуация. “Много добре зная как стои въпросът с пътуващите работници, специално за въпросния курс. Има оплакване и от кмета на Ясеново до кмета на общината. Мисля, че има разминаване с истината. В Ясеново пренощува наш автобус, водачът на който е от самото село. Той вечер извозва работниците от Арсенал, КАТЕКС и предприятията от Западната индустриална зона и сутринта в 6.20 тръгва за Казанлък. Въпреки че всички заинтересовани са наясно, че има такъв автобус, не го ползват, а изчакват този в 6.50 часа. Така се стига до ситуацията, че автобусът се препълва, а се чуват и претенции, че пътуват прави до Казанлък. В крайно сметка всеки има право да избира превозното средство, с което да пътува. Има сигнал, че ясеновските работници са прекрачили прага на благоприличието, заставали на вратите на автобуса и

не допускали в него да влизат

шейновските им колеги.Трябва да кажа, че става въпрос за четири узаконени спирки в Шейново, откъдето могат да слизат и да се качват пътници и никой няма право да се противопоставя на желанието им да пътуват.”
Не мога да се съглася с твърдението на Станчев, че в един 45-местен автобус е редно да се возят 100-116 души, както между впрочем гласи надпис в предната част на автобуса, поставен там от фирмата – производител на транспортното средство?!
 Поне аз не съм видял такова нещо в друг автобус, макар че пътувам ежедневно.
Петко Станчев разчепка и въпроса с новите цени на билетите, които скочиха с 20-30 процента от 15 септември, като се мотивира, че в момента в Казанлък и региона автобусният транспорт е най-евтиният в страната. Взети на база 7 стотинки на километър пробег, дори и сега с увеличението, цените на билетите не са реални, заяви той. И посочи пример – “до Ясеново е 17 километра. Реалната цена на билета трябва да бъде 1,20 лева, а ние взимаме на пътниците по 80 стотинки, до Енина е 7 км, цената на билета е 30 стотинки… Има транспортни фирми в страната, които возят пътници с по 9 стотинки на километър разстояние. Докато бяха евтини билетите никой не дойде да сподели мнение, а сега всички са готови да ни оплюят. И никой не се е замислил, че през последната година нафтата от 1 лев вече гони цена от 1,40 лева, маслата скочиха повече от лев на литър. И като прибавим скъпите резервни части, амортизацията на колите – всичко това фокусира и върху цената на билетите. Въпреки всичко, ние не слагаме тавана на билетите, а средната стойност на един билет варира между 5 и 6 стотинки.”
Постепенно в разговора стигнахме и до друг въпрос, който сериозно бие по авторитета на фирмата – ежедневното

неиздаване на билети

на пътуващите по линиите, които обслужва тя. Някои от пътниците пренебрежително махат с ръка, плащат, но не вземат билетче от контрольорите. Последните си взимат парите невъзмутимо и безсрамно пред погледите на десетки пътници, усмихват се любезно, понякога могат и да кажат “благодаря”. Що за благодарност?! За какво си даваме парите – за благотворителност, за подпомагане на изпаднал в беда човек, за операция на болно дете или просто хей тъй, защото парите са ни много в изтънелия джоб. Самата гледка е срамна.
В същия ден, след срещата ми със собственика на енинската фирма, пътувайки в автобуса контрольорката отново невъзмутимо си прибра парите от пътниците, въпреки че бе предупредена за нашия разговор.

Дебелоочието и

преля търпението ми, когато подавайки ми билетчето с полагащото се ресто, с надменен тон заяви : “Вземи си билета, ти си се оплакал на шефа!” Срамно, възмутително и безочливо поведение. На това място се сещам за приказката за зелника, която е много актуална днес. В случая, безспорно, виновни са и пътниците, които с лекомислието си ощетяват и фирмата-превозвач, и Общината, с която са в договорни отношения.
Моят спътник си направи труда да прочете само пред нас на колко пътници “любезната” контрольорка не издаде билети – само до Хаджи Димитрово на 7 души. Зад нас и той, и аз не се обърнахме, а ние бяхме седнали в средата на автобуса.
“Що за работа, аз всеки ден пътувам, все е така – възмущава се спътникът ми – 7 души по 50 стотинки са 3,50 лв., за деня това са 28 лева. Кой в България днес получава 30 лева надница!?”
Собственикът на фирмата е склонен да оправдава служителите си. Той не даде никакъв признак, че ще търси отговорност от подчинените си, които петнят името и авторитета на фирмата.
Тази язва не е от вчера и едва ли ще бъде изрязана, защото думите на Станчев ясно сочат, че

не иска или не може

да се справи със служителите си.
В заключение ще цитирам мнението на юрист : “ Това деяние, според Наказателния кодекс се тълкува като документално престъпление – и този, който не издава билет, и този, който дава пари, а не иска билет носят еднаква отговорност. Билетът деюре и дефакто е застраховка за пътника при пътно-транспортно произшествие. Стане ли такова, пътник без билет не може да търси каквато и да било отговорност от никого – нито имуществена, нито за неимуществена вреда. Оправдания от рода, че фирмата е застраховала местата в автобуса, не се покриват с разпоредбите на закона. Фактически , фирмата застрахова местата в автобуса за своя сметка, а за пътника застрахователната осигуровка е издаденият от контрольора билет. А от човешка гледна точка, това си е чиста кражба или пладнешки обир и то пред очите на десетки пътуващи, които с право се възмущават.”
Кольо Николов