Кой? Ко?Не!

Знакът за забранено влизане по улица Стоян Михайловски в частта й пред ОУ Георги Кирков – чисто нов, бе поставен миналия четвъртък (3 октомври) преди обяд. Без значение е в случая вече, че това бе направено за пореден път - по искрено настояване на родители и ръководството на училището, с благодарност за поредното усилие на Общината и Пътна полиция да се погрижат за безопасността на децата. Тъй като в този участък на деца и родители буквално им се налага да вървят по улицата, защото няма тротоар. Западният – покрай оградата на училището е почти непроходим, заради огромните корени на липите, източният е вечно недостъпен заради паркирали отгоре коли.

И така – в четвъртък знак затварящ улицата. Браво!

В петък – позната българска блъсканица: КОЙ? да навре колата си, ако може и на втория етаж на училището. Казваме си – нов е, спят още хората сутрин, не са видели знака…

В понеделник – същата работа. Само, че на знака вече има уточнение: „Не важи за живущи”.

Не важи, обаче и за цял отбор от млади меринджеи от породата КО?НЕ! (Ко? – Аз ли няма да вляза демонстративно срещу знака  - Не!”

Но и ние най-демонстративно ги снимахме.  И се подготвихме тази сутрин за втора серия „Снимай „Паркирал, като идиот!” и го прати на кмета, полицията, омбудсмана и за всеки случай в репорТИ”.

Ей как се прекарахме, а?!

Впрочем, щръкналият черен кръст – скелет на откраднат отдавна Стоп е достатъчно красноречиво описание на нивото, до което е достигнала гражданската ни „европейска” култура.

Ако в цивилизованите европейски държави, законът е врата в полето, през която никой не се съмнява в задължението си да преминава, то в нашия провинциален град - законът е врата, която незабавно се кърти от пантите.

Понеже съвестта е може би неравномерно разпределена между хората още при раждане?

И човешката отговорност пред здравето и живота на децата, видиш ли - единствено задължение на общината. 

Разбира се, още днес екипите на общината отидоха да проверят могат ли да почистят спрея и ако не – да подменят знака. Срещу поредния лев от джоба на данъкоплатеца, който можеше да се даде, например за съседния откраднат Стоп.