Петко Каравелов за първи път предлага да бъде издигнат паметник на Шипка

За първи път предложение за изграждане на паметник в чест на Освобождението като веществен израз на признателността към борците за свобода прави народният представител Петко Каравелов на заседание на Учредителното Народно събрание в Търново, проведено на 13 април 1879г. По предложението се изказват д-р Васил Берон и Петко Р.Славейков, които изразяват мнение, че паметникът трябва да бъде издигнат на върха “Свети Никола”, където се ражда българската свобода, а Драган Цанков изтъква, че за целта е необходимо да се избере особена комисия. То е прието с акламации и пълно единодушие.
Въпреки първоначалния ентусиазъм, осъществяването на това предложение се отлага с години наред. В навечерието на 25-годишнината от Шипченските боеве

въпросът за паметника е повдигнат

от вестниците “Юнак” и “Вечерна поща”, които печатат по този повод ред критични статии, а в.”Дневник” съобщава, че казанлъшкият жител Слави Славов предложил и получил право да построи на вр.”Свети Никола” малък мраморен паметник. По време на тържествата по случай годишнината, проведени през септември 1902г., присъстващите ветерани-опълченци се впечатляват от многото построени руски паметници на върха и на 11 август 1901г. решават да поставят на първо време каменни знаци на някогашните опълченски позиции. На свой ред членовете на Плевенския клон на Централното поборническо–опълченско дружество издигат през 1910г. на Шипка мраморни паметници на 3-та и 5-та дружина.
На събрание на Дружеството през 1920г. отново се обсъжда възможността за изграждане на общ величествен паметник на Шипченските височини в памет на опълченските подвизи през 1977г. Нарочен шестчленен комитет е натоварен със задачата да привлече десетина души сведущи лица, с които да се разисква по поставения въпрос. На събрание в стопанското училище “Мария Луиза” в столицата, съвместно с някои от тия лица, е решено да се предпише на държавни ведомства, родолюбиви организации, съюзи и дружества да назначат свои представители за създаване на общ инициативен комитет. На 30 октомври 1920г. във Военния клуб

е свикано второ събрание

на което се явяват седемнадесет такива представители, които изявяват готовност да станат негови съучредители.
На 7 август 1921г. се провежда друго общо събрание на Централното поборническо-опълченско дружество, на което е взето официално решение да бъде основан “Комитет за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ.”
Комитетът е под покровителството на царя и има за седалище София.
Наскоро след създаването си Комитетът издава позив към българския народ и пристъпва усилено към основаване на клонове в провинцията. При българската народна банка е открита фондова сметка, в която се внасят събраните помощи. Такива постъпват от държавата, от много общини и фирми, от доброволни пожертвувания на частни лица, от разпространението на значки и картички и от чистия доход от представления, концерти, градински увеселения и др. Особена заслуга при събирането на средства за построяване на паметника имат учениците от всички училища в страната, войниците от разни родове войски и привлечените по-късно в работата на Комитета женски благотворителни дружества в столицата. В тази високоблагородна и родолюбива цел се включва цялата българска общественост.
На 24 февруари 1922г. по време на тържеството по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, организирано от Поборническо-опълченското дружество,

е положен основният камък на паметника

На него присъстват няколко десетки хиляди българи, дошли да се поклонят на историческото светилище. Тук са царят, търновският митрополит Филип с многобройно духовенство и голям брой представители на обществеността.
На 3 юни същата година е обявен конкурс сред българските архитекти и художници за проект на паметника с краен срок 31 декември. За целта е изработена подробна програма с ред условия, главното от които е максималната стойност на паметника да не надхвърля три милиона лева. Определени са три премии и награди за особено интересни непремирани проекти. След изтичане на определения срок нарочно жури, състоящо се от компетентни лица, присъжда само втора и трета премия и откупува седем проекта. С оглед постигане на по-добър резултат конкурсът е анулиран и е обявен втори такъв по същата програма и условия, с краен срок 30 ноември 1925г. Поради обстоятелството, че този път условията, заложени в програмата, не били спазени, журито се задоволява само с откупка на три от представените проекти. Автори на единия от тях, означен с мотото “Ветеран”, са архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. С тях Комитетът за въздигане паметник на възраждането и освобождението на българския народ сключва съответен договор.