Животът е един нескончаем кръговрат

С фазанария изгаредна от тях самите откриха ловния сезон ловците от град Павел баня. В дружинката, която наброява 57 достойни мъже съвсем единодушно е възникнало решението да продължат идеята на техните бащи – в землището на Певел баня да се изради фазанария. Идеята възникнала преди 20 години, а тогава дружинката брояла повече от 70 души. Почнали, но превратностите на времето затлачили нещата.
Земята е на държавен горски фонд и има сключен договр между ловците в Павел баня и сдружението на ловците в Казанлък.
Днес техните синове се гордеят,че са стъпили на бащината идея. Малките фазанчета ще купят ог Горно Сахарне и ще ги гледат до 210 дена, както е по книга, а после ще ги разселят в региона. “Искаме да бъдат пернат дивеч само за нас.” – казва Атанс Пъдев, младият вожд на павелбанските  авджии.
Старите стрелци, обикновено бащи, чичовци, и ... въобще роднини по мъжка линия, гледат с добро око на младежките настроения. Смятат, че ловът не е само преследване да дивеча, а и грижа за него.
Тази година откриването на сезона започна с водосвет, отслужен от младия свещенник отец Венцислав. След последните свети думи, тутакси авджиите простреляха залп, за да се разбере кой празнува, според техните думи.
После почнаха лакърдиите. Нямаше  под двадесет убити пъдпъдъци  на стрелец. Всички станали рано, избили всякакво пернато същество, но никой не показа трофей. По едно време на трапезата се появиха печени крилца, за които с говореше, че преди няколко часа са летели, но нещата опряха до неловко мълчание.
А после...
То бяха песни на Висоцки, стари градски песни и въобще песни около набор 57.
И дойде градушката, която успя, по думите на свидетели, да помели всичко, което човешката направа е сторила.
В ловът и празнествата винаги е така, философски погледнаха към небето мъжете, които знаят най-много как се преследва животът.
Тихомир Стоянов