Съвременният и вечният живот
Роден в семейство на много благочестиви родители в Мала Азия. По-късно се заселват в Гърция - с. Фаракла. От деветте рожби, само три остават на този свят. Бог отрано открива на хората това избрано от Него дете. По молитвите на малкият Иаков стават различни чудесни изцеления. От тогава целият му живот преминава в служба на Бога и на ближния. За себе си избира строгото монашеско подвизаване в пост, смирение и молитва. В манастира "Свети Давид ", при него идват хора не само от Гърция, но и от чужбина. Надарен с прозорливост, благ и смирен, винаги усмихнат, раздава от препълненото си с любов сърце на всички, които го посещават и търсят помощ. Самият той има много болести, които му причиняват нечовешки страдания, но търпеливо понася, защото такава е Божията воля.
Книгата "Блаженият Старец Иаков" се прочита на един дъх. И човек неволно започва да чете отначало, защото не му се иска да се раздели с този свят Старец, който сякаш оживява от страниците. Всичко като чели се случва тук и сега, а самият читател е пряк наблюдател и участник.
......................................................................
- Словото му беше просто ,,смирено, затова и даваше резултат. Беше "живо и действено" / Евр. 4:12 /. Имайки любов, той имаше всичко и всички. Използваше разбира се и "скалпел", когато се налагаше, но с такава предпазливост, че не разбирах, че се провежда операция. Мислех си "Той те гали"...Изцеление обаче настъпваше.
- Слушайки го, хората биваха потресени и се каеха. Не чрез думи ни убеждаваше той да подражаваме на строгия му аскетически живот. Самият му живот беше призив и образец за подражание. Действително, този човек беше велико благословение в живота ни, но и велика отговорност.
/Отец Алексий/
Относно телевизора, Старецът казваше: "Телевизорът е кутийка на дявола, нанася голяма вреда, особено на децата...Не бива човек да държи телевизор в къщи. Да чуеш свещеник, да гледаш духовно предаване - в това няма грях, но често се предават непотребни неща, както ми казват мнозина християни. По-добре да вземем да отворим Сещеното Писание, да почетем, да се помолим...Предпазвайте децата от телевизията, от непотребните и непристойни неща..."
На родители, които питаха: "Какво да правим с децата си, когато не ни слушат?", казваше "Молете се с вяра, вразумявайте ги, до колкото можете, с любов, с добро. Защото, простете ми, със строгост няма да стане...". Старецът каза: "Когато причастявам хората, никога не гледам лицата им, но понякога промисълът ми казва да погледна лицето на пристъпващия към Божественото Причастие. И тогава виждам, че лицето на един е нечовешко и има вид на куче…, а други са приели образа на различни видове животни, страшни образи! Боже мой, казвам, как хората могат да имат лица на животни? А има някои, когато идват да се причастяват със спокойно и весело лице и щом се причастят, лицата им сияят като слънце."
И като финал, мнението на Стареца Иаков за постите: "Постът никога не ми е навредил, макар и да имам заболявания. Лекарите и епископите са казали, че диетата и постът са много полезни за човека. А колко полезно е, когато постим заради душата. Втова тяло живее безсмъртна душа, затова, нека се грижим за нея."
Извадки от книгата "Блаженият Старец Иаков "
на издателство "Св. Вмчк. Георги Зограф "
Света Гора - Атон
