По-внимателно с думите

Голям майтап беше, когато преди шест години на едно предизборно събрание тогавашният премиер Иван Костов обясняваше на слушащите като гръмнати казанлъчани в претъпканата зала, че трябва с още по-бързи темпове да развиваме основния си поминък - производството на грозде и вино от сорта "Каберне Совиньон". Наскоро по открития телефон за зрители в една от казанлъшките телевизии се чуха мнения и коментари на граждани за събития и лица от историята на Казанлък, нямащи нищо общо с историческите факти и реалности. Но, както са казали древните още мъдреци, казаното отлита, писаното остава. Тоест, добре е да не се говорят глупости в публичното пространство, но още по-осъдително е да се пишат такива. Разбира се, всеки, в условията на едно демократично (по форма) управление, може да говори и си пише каквото си иска, да има свое мнение, виждания, коментари за случващото се. Но когато от няма и къде (а и от няма и какво!) седнем да пишем нещо за историята на Казанлък, за личности и събития от минало време, нека бъдем така добри и сверим умозаключенията си с написаното от съвременници, тоест да се поразровим в архивите, да потърсим помощта на специалисти по темата. Значи, въпросът опира до вътрешната самовзискателност и самоконтрол. Не бих желал да давам примери, за да си навличам гнева на пишещи по казанлъшките вестници господа и дами. Просто не ми трябва на здрава глава кърпа да връзвам. Но трябва наистина да се знае и  да не се забравя, че след нас идат нови поколения казанлъчани. Все някои от тях ще тръгнат да се занимават с научна дейност в областта на историята (защо не и с журналистика!). ще потърсят източник и ето ти - ще мултиплицират неистини и откровени простотии без да имат и капчица вина за това! и ако имаме сетива да се опитаме да проанализираме бъдещето, ще установим, че след сто години натрупвания на безотговорни драсканици, Казанлък няма да бъде това, което е бил.

Емил ПЕНЧЕВ