Отново идва времето на външните наблюдатели за “демократичност” на изборите в България

Михаил Мирчев е роден на 24 октомври 1954г. в София. През 1979г. завършва висше образование в СУ ”Свети Климент Охридски”, специалност “Философия, социология”. Михаил Мирчев е д-р на философските науки от 1986г., ст.н.с. II степен по социология - от 1990г. и доцент по социология от 1998г. В периода 1990-92г. е директор на Националния институт за изследвания за младежта, преди това работи като научен секретар и като социолог-изследовател в Института. От 2000 до 2003г. е завеждащ катедра “Социални дейности” в Бургаски Свободен университет, от 1993г. досега е научен ръководител в Агенцията за социални проучвания и анализи - АССА-М. Владее английски, италиански и руски езици.

Кой е големият губещ от парламентарния сезон, който приключва?
Основният губещ е Стефан Софиянски и неговата партия. Привидно ситуацията му се облекчава след съдебните решения за връщане на работа като кмет на София. Но това е само привидно. Делата стават все повече. Всички са за злоупотреба в особено големи финансови размери, за превишаване на длъжностните права, за връзки със съмнителни бизнес структури. Нали си представяте неговите чиновници сега как ще работят с него, подплашени заради самите себе си. Нали си представяте по-раншните му политически приятели, сега как се чудят как да се отделят от него, за да не ги завлече. Прокуратурата е упорита и за първи път от 15 години насам е последователна спрямо обвиняването на един висш чиновник и политик. Това за Софиянски е агония, която ще продължи до следващите парламентарни избори. Той пропагандно ще се опитва да се самогероизира, обявява се за несправедливо набеден, но вероятно този път няма да мине номера. Всички други основни политически сили сякаш печелят по нещо от изтичащия сезон, излизат в отпуск, за да се организират за активна предизборна кампания от есента.
С какъв актив излизат в лятна отпуска парламентарно представените  политически сили?
НДСВ успя да се стабилизира като дясна политическа сила, конкурентна на СДС. Това вероятно ще продължи, дори в месеците преди изборите те имат ресурс да осъществят мощна популистка атака над масовия избирател и ще го направят. Техният проблем са скандалите, които стават все по-сериозни. Ето, сега за неусвояването на предприсъединителните фондове. Тлее опасността поради нашето участие в Ирак. Предстои нов проблемен държавен бюджет и т.н. Засега процентите и на СДС-Михайлова не спадат застрашително, те сякаш се удържат около символа на синята партия. Но ... опасността Иван Костов и ДСБ още е на хоризонта. Ако тук не бъде направено следващото компроматно и прокурорско-съдебно поразяване (както със Софиянски), опасността за СДС остава и те си го знаят. ДПС непрекъснато успява да се изхлузва от мътилката на управлението, в това те са много опитни, експлоатират ред наложени ни идеологеми, имат ясни икономически, регионални и политически цели и за разлика от другите, имат непреклонна воля да ги постигат. БСП удържа най-висок електорален рейтинг. Въпросът е тази позиция да се удържи още цяла година, да се увеличи дистанцията от десните сили, да се респектира общественото мнение (все трудни, но теоретически осъществими цели).
Какви и доколко реални са шансовете на премиера за нов мандат? Лично Симеон Сакскобургготски има ли политическо бъдеще след 2005-та?
Нов мандат е малко вероятен. Симеон има бъдеще, но като един от многото играчи, а не като бащица на нацията. Той ще слезе от пиедестала на своята царственост, нещо крайно неприемливо за него и в този смисъл, са вероятни нестандартни негови политически решения за формулата на личното му бъдеще.
До каква степен трагедията със заложниците ни в Ирак, военното ни участие, агонията с медиците ни в Либия ще оказват влияние в последния парламентарен сезон на управляващите? Соломон Паси “гризва” ли от премиерския рейтинг?
Ирак е най-голямата неизвестна. Една трагедия може да преобърне цялата политическа ситуация в страната. Кой ще се възползва от това, ще видим.
Г-н Мирчев, вече се редят листите за бъдещите български депутати. Има ли печеливш модел на подбор и подредба?
Зависи коя партия какви цели си поставя чрез участието си в Парламента. Ако се цели източване на обществено богатство, листите се редят на клиентелистки и на олигархически принцип. Ако се цели работа за общественото благо, листите се редят на принципа на политическата лоялност, електоралната избираемост и деловата компетентност. Още е важно как ще бъде контролирана една парламентарна група, за да работи ефективно, хората в нея да не си пречат взаимно, за да провежда обща и ясно насочена политика. Опитът от сегашния парламент е поучителен за всички, както за управляващите, така и за лявата и дясната опозиция.
Депутати от Левицата вече нескрито демонстрират самочувствие на новите управляващи. До каква степен поговорката “рибата още в морето - те сложили тигана” в случая може да се окаже вярна.
Самочувствието е хубаво нещо, в политиката не може без него. Въпросът е в покритието. И още, да не се дразнят хората, които сега масово изпитват недоверие и раздразнение от политиците изобщо. Безспорно е, че левицата има много подготвени и качествени хора. Но вече се усеща огромен нарастващ натиск към бъдещи постове, което само по себе си e вътрешно-партиен риск. Той следва да бъде овладян навреме. Иначе победата може да се окаже Пирова.
Редно ли e в бъдещите БСП- листи да се номинират действащи  успешни кметове?
По принцип не е редно. Кметовете са избрани за 4-годишен мандат. Още повече, че последните местни избори бяха много драматични, загубите болезнени, победите трудни. А и регионалните проблеми стават все по-остри, изискват компетентни и авторитетни хора да ги решават. Разбира се, могат да се правят изключения, но за всяко от тях е нужна ясна причина, при това от политиката на общодържавно равнище.
Има ли група избиратели, която би решила изхода на предстоящите избори?
При сегашната разроеност на политическото пространство, решаващ фактор при следващите избори ще бъдат злоупотребите с избирателните механизми, безнаказаните нарушения, масовото подкупване на гласове сред някои специфични общности. Опасявам се, че отново идва времето на външните наблюдатели за “честността и демократичността” на изборите в България.
Доколко вероятно е едно бъдещо дясно обединение в страната и какви са реалните му шансове за успех ?
Не вярвам в перспектива от една година да стане дясно обединяване. Просто там няма лидер с нужния за това личен морален и политически авторитет. Няма я и каузата. Ще си останат много и малки и ще се боричкат жестоко един с друг.
Какви ще са изненадите на политическата есен, които мъчно ще предвидят социолозите?
Сега е още трудно да се предвиди точният ефект от популизма на царя. Още е неизвестно ще бъде ли ударен Иван Костов по подобие на Софиянски. Също не е ясно, ако в съседна Македония бързо се придвижи процесът на разцепване на страната (“децентрализира”) на мюсюлманска и християнска зона, това как ще се пренесе тук у нас. Но големият страх е от мадридски атентат с масови невинни жертви тук в България. Не ми се иска да мисля за тази вероятност. Сега трябва да си починем, пък от есента, каквото ще става, то ще стане.
Деляна Бобева