Казанлъчани изминаха пътя на Ботевата чета

За седми пореден път членове от клуба на  "Ученика турист" към ТД "Орлово гнездо" Казанлък се включиха и изминаха легендарния път на Ботевата чета.   Казанлъчани участваха на  67-ят Национален Туристически Поход "Козлодуй - Околчица"!

Ето и разказът на ръководителя на похода Ивайло Пенчев публикуван в сайта на  ТД "Орлово гнездо":

Осем души представихме гордо града и туристическото дружество. Това беше моето четвърто участие на този поход, на който бях водач на Казанлъшката група. Преди да заминем трябваше да приготвим нужните документи, които ни изискваха организаторите - застраховки, бележки от лекар, че сме клинично здрави и можем да участваме в похода, разрешения за учениците от родителите им. След това дойде време за определяне на превоза, с който трябваше да стигнем до Козлодуй. Наложи се да потеглим един ден по рано, за да пристигнем на брега привечер, да пренощуваме там и на другия ден да се запишем и да се разберем с хората, които ще ни извозват багажа. Пътуването започна на 26 май рано сутринта, с влак , едно прикачване на Враца, след което автобус до Козлодуй и бус до брега  на р. Дунав.

Първата нощ беше ветровита, но събуждането от прииждащите групи бързо ни накара да забравим за студа! Момчетата от групата отидоха да помагат на една група от Козлодуй с разпъването на палатките им. Така започна тяхното приятелство. Вечерта беше красива както винаги, празничен митинг придружен с заря.

На сутринта след беседа поехме към първата ни точка - село Софрониево. Подкрепени от закуски, заредени крачехме напред, заедно с останалите групи. С песен на уста и в строй, развявайки знамена стигнахме след часове ходене в бивака.  След кратка  почивка се проведоха и игрите, които бяха подготвили организаторите. За моя изненада, втори ден нямаше следа от дъжд, макар, че на два , три пъти прокапа за кратко. На следващият ден стигнахме до с. Борован. Един от групата се измори и по обед с още хора от останалите групи бяха извозени от с. Алтимир до с. Борован. На центъра на селото се бяха подготвили танцьори, певици, музиканти, които изнесоха едно  прекрасно представление, което рядко се вижда. Дадоха всичко от себе си. Не мога и да не спомена таланта на една певица и песента на Кичка Бодурова - Майко Българийо.   Следваше село Баница, с очакването на баница и баня обаче само си останахме . Селската баня имало проблем и не можахме да се изкъпем. От миналата година е затворено военното поделение във Враца, военните бани липсват на похода и банята става по чешмите в определените биваци. Но вода дойде от другаде - за около десетина минути се изсипа един порой, понамокри ни и спря. След което седнахме да вечеряме. И дойде време на сутринта да потеглим към местността Речка. Един от моите най - хубави преходи, няма асфалт, няма коли, а изкачване и природа. По пътя към лагера събрахме диви ягоди, див джоджен, лайка, мащерка и когато пристигнахме си направихме по един подсилващ чай. Там времето ни изненада още повече. От нищото, започна да вали град - топчета около един сантиметър диаметър се изсипаха и около нас всичко побеля. Нямаше пострадали, палатките бяха здрави, главите ни също. След топчетата поваля и дъжд, но и той не можа да изгаси огъня ни, заради нашето стратегическо място в една част от лагера с повече дървета. 

На следващия  ден  преминахме първият хълм и покрай гробищата на гр. Враца спряхме да почиваме. Там си купихме закуски и нещата се обърнаха. С песен на уста и горно вдигнати глави поехме към лобното място, за последната екскурзоводска беседа. Пристигнахме в лагера. Околчица. Който е бил на Околчица знае, че на първи юни и на втори юни вали дъжд. ВИНАГИ! Това е като неписан закон. Част от похода. Привечер след забавната част от танцьори, огнено шоу и заря се изви силен вятър, последван от дъжд. Цяла нощ не спря. Сутринта за пореден и последен път за този поход бяхме събудени от ръководителя на похода с мегафона. Трябваше да си вземем закуски, да си съберем багажа и да се строим за церемонията по награждаванията. Все още валеше.  Следващата година трябва да прибавим и няколко момичета към групата, за да може да участваме в игрите в село Софрониево. Иначе отличия и медали не ни чакат. Но пък за сметка на това получихме отново плакет за участие. Сбогувахме се с нашите приятели, с които вървяхме, пяхме и играхме в продължение на седмица и тръгнахме да гоним влака за прибиране към дома. А най - силното вълнение освен приятелствата за мен остава това, когато минаваме покрай къщите на хората, те ни приветстват. Виждам по лицата им от тази - искрената радост, която струи от сърцето. Когато настъпят Ботевите дни, за хората от онези места, настъпва празник, настъпва глътка живот!

Като ръководител на похода изказвам своята благодарност и тази на учениците участвали в похода „Козлодуй –Околчица”  на ръководството на ТД „Орлово гнездо” и най вече на Община Казанлък за финансовите средства , които направиха участието ни  и тази година възможно.

Ивайло Пенчев- ръководител на похода