Децата трябва да станат наш приоритет. Иначе сме загубени

Д-р Димитър Калайков работи в Университетската специализирана болница за детски болести в София, катедра “Детски болести”, началник е на Диагностично-консултативния блок. Специалист по социална педиатрия. Лекар с над 20 годишен стаж. Секретар е на Българската педиатрична асоциация. По време на проведената за първи път в Казанлък Национална педиатрична конференция той изнесе един от най- интересните доклади за демографското състояние в България и заболеваемостта на децата.

От данните, които изнесохте е видно, че децата на България стават все по-малко и все по-болни. До каква степен това трябва да тревожи обществото и какви са вариантите тази тенденция да бъде обърната в положителна насока?
Безспорно тази тенденция трябва да тревожи обществото. Защото децата, колкото и тривиално да звучи, са бъдещето на всяка нация. А колкото до тежката демографска криза - тя води до една много лоша перспектива. Населението непрекъснато намалява. Дори след време то да се увеличи , много трудно ще бъдат компенсирани загубите в човешкия ресурс, които сега претърпява народът ни. Това важи особено за последните 10-15 години, когато се раждат много малко деца. Те ще встъпят в репродуктивна възраст след 10-15 години, но няма да могат да увеличат населението, по онези стойности, които ни се иска. От огромно значение за тази тенденция и нейното благоприятно развитие е качеството на живот у нас. Не е тайна как живее голяма част от обществото и това неминуемо се отразява на броя деца в едно семейство, на тяхното физическо и социално здраве. Обществото ни е в криза и твърде много семейства не могат да си позволят да отделят нужните средства за доброто отглеждане на повече деца, което води до еднодетния модел. Просто хората раждат едно дете, стараят се да го отгледат по един възможно добър начин и до тук приключват. Дори и да имат желание за повече. Но при децата особеността се състои в това, че всяка една държава, всяко едно общество трябва да имат своите реални приоритети. На думи и в нашата страна децата са приоритет, но фактите в живота са съвсем различни. Може би е удачно дори използването на думата “привилегия”. В действителност децата наистина трябва да получат редица привилегии по отношение на възможностите си за развитие и преди всичко за здраве, в сравнение с останалите групи. Ето ви един прост пример - през миналата година Българската педиатрична асоциация след доста усилия успя да извоюва в Националния рамков договор за 2003-та да бъде даден директен достъп до педиатър на децата до 6 годишна възраст. Това не бе наше случайно хрумване, а възможност, наложена от живота, на децата да бъде оказвана действително компетентна и специализирана помощ от подготвени детски лекари. След като извоювахме това, през септември миналата година тази “привилегия” бе отменена от ВАС, защото се нарушавало равноправието в обществото спрямо останалите групи. Явно има неразбиране от редица държавни институции и органи по отношение на предимствата за децата и че те са наш приоритет. Вижте, децата са ни бъдещето и те трябва да станат наш приоритет, задължително. Това трябва много добре да се осмисли от всички държавни институции, от политическите партии, от неправителствените организации. Иначе сме загубени.
В последните няколко години, макар и оскъдна, медицинската статистика сочи увеличение на злокачествените заболявания при децата, на тежките хронични заболявания и на броя на инвалидизираните с трайни увреждания деца. Това само на влошеното качество на живот ли се дължи или намеса имат неуредиците в здравната ни реформа, трудният достъп до лекар-специалист и дори влиянието на аварията в Чернобилската АЕЦ? Изражда ли се българският ген?
Не, по отношение на генетичната предиспозиция в никакъв случай не може да се говори за някакво влошаване на здравословното състояние на децата. Това е абсурд! Напротив, благодарение на добрия ген на българската нация, при тази тежка социално-икономическа криза, която настъпи в нашата страна през последните години, не се влоши повече здравното състояние на децата. На фона на живота, който води народът, то можеше да се влоши още повече, да се увеличат още повече заболеваемостта и смъртността. Но това не се случи. Смея да твърдя, че това до определена степен се дължи на добре изградената педиатрична система в България, която за съжаление, след реформата в здравеопазването бе до голяма степен разрушена. Ние бяхме против премахването на обслужването на децата от педиатри, тъй като подготовката на общопрактикуващите лекари не съответства на съвременните изисквания към педиатър за лечение на детските болести. Колкото до факторите, които водят до тежката картина на заболяванията, те са много. Водещи са социалните, но най- малкото, което обществото е длъжно да осигури на децата си, е възможността за рационално хранене. В момента в България поне 40 процента от децата са на изкуствено хранене, поне още толкова са на смесено. Като казвам изкуствено хранене, нямам предвид висококачествените адаптирани млека, а квасеното краве мляко. Но за да може майката да си купува тези адаптирани храни ,тя трябва да има средства.Всички знаем какво получава една майка в майчинство. Да не говорим за дрехите. Тоест, всички тези неща, нужни за децата, обществото трябва да намери изход и да ги направи достъпни за тях - дали ще ги дотира или по-друг начин, това вече е друг разговор. Практиката сега показва, че за тези неща държавата я няма. Те изчезнаха. Отглеждането на детето у нас сега е оставено изцяло и само като грижа на самото семейство. А знаем колко са семействата в България, които могат сами, без помощ от държавата да осигурят всичко това на децата си. Това е основната причина, според мен, за снижението на раждаемостта. Просто хората не желаят да имат повече от едно дете, за да не изпитват големи затруднения. Едно дете е все пак биологична потребност. Проблемът е, че с това приключва формирането на семейството в България. Оттук и изключително тревожната демографска статистика.Затова ние като лекари сме длъжни да спасим поне детското здравеопазване. Да получи то приоритет пред останалите дейности. Но и нашите усилия много често са обречени от държавното безхаберие.
Кое е най-неотложното, което трябва държавата с нейните институти да направи, обществото да поеме като грижа, за да може, ако не да се повиши раждаемостта, то поне да бъдат по-малко болни децата?
Приоритетите трябва да се зададат от управляващите органи у нас. Ние непрекъснато пишем до тях, за да ги приканим да напълнят с реално съдържание прокламирания приоритет “децата - грижа номер едно”, но засега виждате докъде са ни стигнали усилията. За съжаление, докато не се предприемат конкретни стъпки, това ще е само пожелание. Много са нещата, които трябва да се решават, като първостепенна задача за децата. По отношение на тяхното здравеопазване, ние продължаваме да настояваме те да имат свободен достъп до специалист-педиатър, поне до 6 години. Друг остър проблем, за който обществото отново доказа, че не е узряло, е нуждата от училищни лекари. Обсъждайки Закона за здравето в Народното събрание, не се стигна до консенсус и не се прие, че училищният лекар е една необходима фигура. При все, че това е пожелателно. Това е атестат за зрелостта на обществото ни. Ето ви един пример- в началото на миналия век в България, когато има остър дефицит на здравни кадри и специалисти, които за страната са били едва няколкостотин, са разкрити над 100 училищни здравни служби. Тоест, в началото на 20-ти век българското общество е осъзнало нуждата от тези специалисти в училищата, въпреки невероятните ограничени възможности тогава. Намерили са начин хората и са го направили. Сега, един век по-късно, обществото счита, че това е само пожелателно, ако общината реши, че финансово може. Да, но общините в България сега не са богати. Тогава? Това е очевадната действителност. Сред приоритетите е и този, да се ликвидира смъртността при децата от дихателни заболявания. Това за Европа е решен, несъществуващ проблем, но у нас е. За да стане това, е важно да се развият отделенията за интензивна терапия, те да се оборудват с нужната апаратура. Да се развива спешната неотложна помощ. Знаем какво стана с нея в годините на реформата. Тя просто беше ликвидирана и прехвърлена на общопрактикуващите лекари. Нали не е нормално в почивните дни в София да идват граждани от Перник, само защото не могат да си намерят джипито и не знаят към кой да се обърнат за лечението на детето си. А и спешната помощ не им е от полза. Преди реформата тези неща бяха по-други. Сега вместо развитие, постигнахме регрес. Същото може да се каже и по отношение на профилактичната работа, която е особено важна за детското население. Беше изградена детска консултация, която не е приумица на някой. Въведена е още през 1924 година от основателя на детската педиатрия в България професор Стефан Ватев, който създава първата здравно-съвещателна станция за майки и деца. Там на обществени начала той дава съвети за отглеждането и храненето на децата. Въпреки недостатъците на тази система, тя функционираше и даваше добри резултати. Сега е закрита и всичко се поема от личните лекари. Смея да твърдя, че една голяма част от тях не се справят добре с тази своя функция, която е изключително важна за развитието на децата.
В този смисъл, какъв е процентът на болните деца в България?
Не смея да се ангажирам с конкретни данни, тъй като такива няма от 2000-та година. От началото на реформата никой не събира такива данни. Но по данни за диспансеризацията на децата, провеждана по-рано и неглижирана сега, около 11процента от децата в страната са с хронични заболявания - главно сърдечно-съдови, алергични, очни, неврологични. Сега е трудно да кажа дали този процент се е увеличил или е намалял. Това е и един от спорните моменти за неподписването на Рамковия договор за тази година. Средно годишно по 2,5 заболявания се падаха на едно дете в страната допреди няколко години. Но и затова сега не се води статистика. Колкото до децата, които годишно се лекуват в болници, от 1милион и 400 хиляди деца в страната по обобщени данни, на болнично лечение годишно се подлагат по 215-220 хиляди деца или това са 15 процента от всички деца в България.Освен това има и една голяма беда за нашето здравеопазване, по мое лично мнение.
И тя е?
Изключително много в последните години се комерсиализира здравеопазването в България. Това нанася големи вреди в обслужването на населението, а така също и на самата професия. Лекарската професия е хуманна професия, колкото и изтъркано да звучи това сега, но това е същността и. Затова не може в една хуманна професия да бъде изведен на водещо място икономическият елемент или търговската дейност.Самото название, че общопрактикуващите лекари са еднолични търговци е, меко казано, срамно за съсловието.
Деляна Бобева