Пирова победа или нарцис в ливадата?

Това е въпросът, който звучи най- логично след поредния ТРЕТИ МАНДАТ от ДВЕ години, който получи лидерът на СДС в общината инж. Николай Александров. Всъщност фактът, че инженер Александров получи поредното доверие на своите си хора не е новина. Както не е новина, че ще получи и четвърто доверие, ако своевременно някой не се сети за какво става дума. Или не събере смелост, защото отдавна иначе се е сетил, но е сред малцината усетили се. Александров стана пак председател, защото някои не гласуваха, други не дойдоха, тъй като нямало смисъл, а трети бяха пас. Пирова победа, в името на още по-дълбокото закопаване на местната организация, /превърната отдавна в маргинална/ или поредното листче на нарциса в ливадата? Отговорът на въпроса е важен, нищо че ще разсърди председателя. Защото трябва да е ясно не толкова на останалите без илюзии сини членове, а на стотиците дясно ориентирани хора в Долината, за които идеите на СДС от онези години все още са стремление, при това осъществимо. Тези хора имат право да знаят дали има на КАКВО и на КОГО да заложат в бъдеще. Защото към днешна дата този отговор е - “Да, ама НЕ?” ДА, защото ред други мравки и по –едри мравуняци напират за доверие в дясно, начело с харизматичния Костов и немалко емблематичния за избори Бакърджиев. И НЕ- защото, както е тръгнало на следващата конференция баш СДС-то ще се избират помежду си. Други няма да има. Не че и сега не стана така. Затова преди да са свършили наивниците за иначе приличната някогашна идея СДС, е редно господин председателят, заложилите на него и тези дето са около него, но всъщност мислят за другаде, да си отговорят на няколко въпроса, особено след поредното, колективно напускане на СДС от местния клуб в Енина, на 18 май .
Първо, на кого служи господин председателят Александров- на собственото си его винаги да е лидер или на целите на организацията?
Второ, отдавна е ясно, че в СДС сега са повече пролетарии, отколкото в разните осем фасона на БКП-то, но къде отиде и малкото оцеляла демократичност в идеята? Дали явният вот е по-демократичен или тайният? И какво всъщност цели явният?
И трето, най-важно, дават ли си сметка в СДС, че с поредния трети избор на един и същи лидер, всъщност се заличиха в политическото пространство като политически субект, независимо от козметичните промени в СДС-ръководството. Мъдро се пошегува колега тези дни за засилката на председателя на СДС, приличаща на опит да се повтори рекорда на кмета на столетието, уважаемият Станчо Коев - цели четири мандата власт.
Ако това е целта, спете спокойно, господа социалисти и други. Нищо няма да ви спре в щурма към властта- каквато и да е тя. Съюз на демократичните сили в Казанлък вече няма.
Деляна Бобева